Комисията за защита на конкуренцията неусетно се превърна в нещо, което доби особена важност в последно време. Дори скараните с абревиатурите разбраха що е то КЗК. Всички тръпнат в очакване какъв ще бъде новият й състав, който трябва да стане известен тази седмица. Според нейния говорител Марио Гаврилов обаче КЗК в момента е нещо като пъдар, от който се очаква да оправи всички бакии в държавата.
- Г-н Гаврилов, кое от това, което върши КЗК, касае най-много джоба на редовия българин? Какво ще кажете за фалшивите намаления в големите търговски вериги?
- Тук трикът, особено при електронната търговия, е създаване на усещането, че получаваш суперевтина стока, на суперцена, но трябва да я купиш по най-бързия начин, защото от утре тази цена няма да бъде валидна. Особено около празниците хората се подмамват, голяма част от тях нямат време да влизат по сайтовете и да сравняват. Примерно един мобилен телефон ти го предлагат за 200 лв., но ако влезеш в два-три сайта, ще видиш, че можеш да го купиш и за 100. Но понеже бързаш и ти се внушава, че трябва сега и веднага да го купиш, 

хукваш да купуваш 

Другият много разпространен номер е, когато някои предлагат наистина изключително изгодна стока. Примерно можеш да си купиш таблет за 50 лв. Точно заради такива случаи наложихме много големи глоби. Какво се получава на практика? - Промоцията започва примерно в 6 ч. сутринта. Ти влизаш в 6 ч. и 1 минута в съответния сайт и се оказва, че суперевтиният таблет се е изчерпал. А него въобще никога не го е имало. Но влизайки в съответния сайт, има голяма вероятност да си напазаруваш онлайн  друго. Тези номера действат безотказно и повишават много рязко оборотите на голяма част от търговските вериги. 

- А с менте промоциите какъв е номерът? 
- Не, дори да не е на промоция, ти отиваш в някаква търговска верига, за да си купиш кисело мляко, обявено на цена от 15 ст. Но такова кисело мляко просто няма. Вече си влязъл обаче и си купуваш вафли,  бонбони, или пилешка кълка. Все нещо купуваш и вдигаш оборота. В случая говорим за подвеждаща реклама на стоки, които просто не съществуват на рекламираните цени. Почти няма търговска верига, която да не го прави. Имаме глоби на „Лидл”, на „Метро”...Те единствени не обжалваха, а си платиха глобата от 700 000. 
 
- Толкова ли наивен е българският потребител?
- Не е толкова лесно да не си наивен. Специално един голям сайт за електронна търговия прилагат следния търговски трик: Представете си например, че това дистанционно струва 5 лв., колкото е и реалната му цена. Но един ден преди черния петък да речем, те вдигат изкуствено цената на 10 лв. и след това я връщат отново на 5 лв., но ти казват:”Продаваме го със 100 процента намаление!”, 

а то просто толкова си струва 

Това са абсолютно забранени от закона практики. Налагаме огромни глоби, но продължават, а глобите се обжалват в 99 на сто от случаите във ВАС. Ние действаме като първоинстанционен съд. После се отива на 3-членка, след това на 5-членка във ВАС и т.н. Почти всички търговски вериги са глобявани с огромни глоби между 500 000 и 1 млн. лв. и голяма част от тях започват да се дисциплинират и да внимават какво правят, защото това сериозно бърка в джоба на съответната компания.

- КЗК и обществените поръчки? – Една от болните теми в публичното пространство?..
- Ние нямаме особено големи правомощия в тези случаи, защото проверяваме само процедурата. 

- Дайте пример, когато действията на КЗК водят до някакъв ефект, въпреки ограничените й пълномощия?
- Последния случай е, когато отменихме обществена поръчка на горските стопанства. Искаха да купят джипове. Условията бяха така направени, че само една-единствена фирма – „Тойота”, можеше да достави исканите джипове и ние отменихме тази обществена поръчка. 

Но ние можем да отменим само търга, и сме дотук. Затова работата ни в случая е леко безсмислена. Така беше и с „Пирогов” – имаше една изключително нескопосано направена обществена поръчка за изхранването на болните. Отменихме тази обществена поръчка и излязохме виновни, че заради нас болните едва ли не ще умрат от глад. А в търга имаше изумително сериозни грешки. Например имаше позиции за диетично хранене, а офертата на фирмата, която спечели търга,  абсолютно не отговаряше на това изискване. Същата тази фирма години наред се явяваше като единствен кандидат. В случая за пръв път се появи конкурент и именно по негов сигнал се получи и този скандал. 


Менте бензиностанция за... „собствена употреба“ 


При обществените поръчки има една особеност. За да подадеш жалба при нас, трябва да си участвал в тази поръчка. И понеже години наред се явява само една фирма, е нямало кой да подаде жалба. Този път обаче за пръв път се явява втора фирма, и нещата лъснаха. По закон, когато нещо не ти е ясно в обществена поръчка, ти можеш да се обърнеш към възложителя и той е длъжен да ти отговори. А тук става нещо невероятно –  фирмата пита,  а от „Пирогов” не й отвръщат с никакъв отговор. При разследването ни се оказа, че не им работел факсът, нямало кой да вдигне телефона, пък и времето навън било лошо и прочее смешни неща. Това се случи около  Нова година и мисля, че нещата са още в административния съд. 

- А рекетът на големите търговски вериги спрямо българските производители? 
- В момента не мога да го коментирам, защото точно сега имаме такъв висящ казус. 

- Защо сдружението за модерна търговия скочи срещу някои промени в Закона за защита на конкуренцията? Какво представлява въведеното ново понятие „значителна пазарна сила”? 
- Това определение е за предприятия, които имат оборот над 50 млн. лева за предходната година и при нарушения от тяхна страна ние можем да ги глобяваме до 10 процента от този оборот. Вече имаме няколко сериозни казуса. Наскоро глобихме „Сименс”.  Самата фирма беше принуждавала свои контрагенти при много ниски цени да подписват неизгодни договори. Как? – Ами, казват ти, това може да ти струва 5 лева, но аз мога да го купя за 50 стотинки. Смисълът на определението „значителна пазарна сила” касае стока, на която ти си единственият, най-силният на определен пазар и нямаш право да натискаш своите контрагенти. И пак в големите вериги се получават 

абсурдни неща 

Когато отиваме на проверки, защото това е нещо като обиск и имаме право да ровим из документи, компютри, в  момента, в който вземем разрешението, съдът уведомява съответната страна, защото е длъжен да го направи по закон. Само че веднъж около Гергьовден така се бяхме организирали при поредната проверка, че изненадахме голяма търговска фирма, преди да пристигне известието от съда, и те вдигнаха вой до небесата – защо сме ги притеснявали преди почивните дни и т.н. А ние не можем да ги питаме „”Извинявайте, кога ви  удобно да дойдем и да ви проверим”, нали?! Доскоро, нямахме право да работим  с данъчна и осигурителна информация. Отиваш в дадена бензиностанция и не знаеш какви обороти, какви обеми реализира, какви разходи има, колко данъци е платила!? Как да установим тогава има ли, няма ли картелно споразумение сектор „горива”!? Е, от Нова година вече ни дадоха тази възможност. Сега, след като се заровихме в нещата, разбрахме, че ако става въпрос за най-големите измами, те стават с т. нар. ведомствени бензиностанции, защото стопански производители и разни ведомства имат право да внасят без акциз гориво – за собствена употреба, а на практика го продават.
 
- Но как става това, когато тези вносители нямат собствени вериги от бензиностанции?
- Обикновено става въпрос за държавни фирми, или за големи частни селскостопански производители. Вярно, че нямат вериги от бензиностанции, но имат цистерни за съхранение. И хората в едно забутано селце, или градче, си купуват гориво направо от цистерните 

с туби и всякакви други съдове 

Собствениците на легалните бензиностанции твърдят, че това явление е придобило епидемични мащаби. Черна борса. 

- Кой е най-фрапантният случай, с който сте се сблъсквали напоследък?  
-  За мен това е злоупотребата със сирена. Оказа се, че в голяма част от българските сирена, се съдържат изумителни неща. „Активните потребители” ни дадоха лабораторни анализи от две независими лаборатории, и се оказа, че в сиренето има тебешир! И това се представя като истинско сирене, направено от мляко. Сухото мляко е другият момент от проблема - то не е забранено, но те пишат, че сиренето е направено от прясно мляко, и те заблуждават. А с тебешира,..той се оказа от пет до десет процента от общото тегло на сиренето!... 

- Производителите на това „сирене” известни ли са, имат ли голям пазарен дял?
- Доста известни са и със значителен пазарен дял. Едната фирма има оборот около 8 млн. лева годишно, другата към 7 милиона, а третата -  „само”  5 милиона!..
 
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ