И в киселото мляко се слага палмово масло, твърди пред в. "24 часа" проф. д-р Желязко Симов от Университета по хранителни технологии в Пловдив. От седмица главна тема на разговор у нас е качеството на сиренето, след като стана ясно, че то се прави от палмово масло, креда и суроватъчни белтъчини.
При киселите млека добавката на растителни масла не е така масова, но почти всички използват закваска, която се различава от традиционната. Вносните закваски имат променено съотношение между двата главни микроорганизма - стрептококус термофилус и лактобацилус булгарикум. Вторият микроб дава характерния кисел вкус и легендарното лечебно действие. С промяната на съотношението нараствала трайността.

От проверени 20 млека само в 3 имало нужното съотношение на микроорганизмите, т.е. има достатъчно живи клетки, което е полезното в млякото, твърди Симов. В останалите има растителни мазнини, сухо мляко, консерванти, подобрители.

Симов посочва, че институциите, отговорни за това състояние на сектора са няколко. На първо място е Министерството на здравеопазването, което разрешава вноса на тези продукти. Навсякъде в страните с развита млечна промишленост използването на тези добавки е ограничено.

Специалистът алармира, че палмовата мазнина е най-вредната от всички други растителни. Полезни за здравето са ненасителните мастни киселини, защото те се усвояват от организма. Когато внасяме нетипични за нас продукти, подлагаме организма си на шоково състояние и разграждането на мазнините не води до получаване на крайните полезни продукти за човешкия организъм. Това води до мутации, а оттам и до ракови заболявания. Здравето на цели поколения ще бъде засегнато, предупреждава проф. Симов. 

Водещи производители на кисело мляко обаче твърдят, че промяната била заради вкуса на потребителя, който харесвал по-сладко. А повищената трайност се дължала на подобрена хигиена. Кисело мляко от свежо мляко по еврокритериите изтрайвало месец без да му се променя вкусът. /БЛИЦ