От началото на настоящия век преминахме през две глобални банкови кризи - дотком балона през 2001-2002 г. и Голямата рецесия от 2008 г., която унищожи Lehman Brothers, пише финансовият анализатор Аласдер Маклеод в коментар за MISES WIRE.

От тези събития става ясно, че дебатът за моралния риск не просто е приключил в полза на банките, но и на големия бизнес и фондовите пазари. Същевременно бюджетните дефицити на САЩ отдавна са хроничен проблем, отбелязва Money.bg.

Това ни довежда до текущата ситуация, в която се доближаваме до поредната циклична криза. Ако това е така, тя ще отбележи края на един период на значително по-мащабна парична и кредитна експанзия, отколкото видяхме през последните цикли.

Следните фактори може да насочват към настъпването на такава криза:

Глобалният дълг е около 255 трлн. долара, което е със 173 трлн. повече, отколкото когато Lehman Brothers фалира. Голяма част от него е непроизводителна - правителствени задължения, потребителски кредити и финансиране на спекулации;

Годишните плащания по дълговете на САЩ вече формират по-голямата част от бюджетния дефицит на страната и всяко покачване на лихвата ще е унищожително за Федералния резерв. Подобна е ситуацията и в еврозоната - правителствата са в дългов капан;

Около 17 трлн. долара от глобалните облигации носят отрицателна доходност, което е безпрецедентно. Това е толкова сериозно изкривяване на пазара, че е невъзможно да се излезе от него без масова финансова паника;

Кризата на репо пазара в Ню Йорк показа, че банковият сектор се намира в интензивното отделение. Проблемът продължи и след това, което означава, че груповото мислене на висшестоящите банкери вече се обръща от алчност към страх;

Експозицията към обезпечени дългови облигации на американските банки и ливъриджа на пазара се състоят основно от облигации с рейтинг боклук на стойност около 1,9 трлн. долара. Това потвърждава тезата, че кредитният цикъл е към края си, който вероятно ще е катастрофален;

Акциите на Deutsche Bank и Commerzbank показват, че те не просто са в състояние на платежоспособност, но и че ще трябва да бъдат спасени скоро. Банките в другите страни от еврозоната също са в подобна ситуация. Но във всички страни има закони за бейлините и не се очаква отделни банки да бъдат спасявани. Ако това се спомене, огромна част от депозитите от тях ще бъдат изтеглени и акциите на играчите от цялата система ще се сринат.

Огромното количество пари, инжектирано в икономиките през последните десет години и търговската война между САЩ и Китай през последните две напомнят изключително много на 1929 г., когато комбинацията от края на кредитния цикъл и нарастващия търговски протекционизъм сринаха финансовия сектор глобално.

Дори и да се стигне до споразумение между САЩ и Китай през следващите седмици, щетите вече са нанесени, а емпиричните данни показват, че ситуацията може само да се влошава. Изглежда слабо вероятно здравият разум да надделее.

Как ще изглежда кризата?

Очевидно централните банкери ще отговорят на следващата дългова криза с още по-силни финансови инжекции, отколкото използваха след фалита на Lehman. Последиците от тази парична инфлация ще включват още по-грандиозна загуба на покупателна способност.

Паричната инфлация ще бъде насочена към разрешаване на два мащабни проблема: осигуряването на "спасителна мрежа" за банките и големите бизнеси и финансиране на правителствените дефицити. Затова и количествените улеснения ще са още по-големи.

Ефектът върху пазарите ще се различава от този през 1929 г. по една ключова черта: преди 90 години двете основни валути - доларът и паундът, бяха вързани към златото. Това означава, че по време на криза активите и цените на стоките на практика се измерват в злато. Днес него вече го няма от уравнението и цените ще се измерват във все по-големи количества фиатни валути.

Във втората фаза на кредитния цикъл ще има нов проблем - с обезценяването на фиатните пари, което няма да може да бъде скрито чрез статистически способи, лихвата ще нарасне още повече. Това ще затвори кредитните канали за бизнеса и домакинствата.

Точно както Германия откри през 1923 г., паричната инфлация като инструмент за финансиране на икономическите задължения е процес, който бързо излиза извън контрол. В крайна сметка хората разбират за измамата на обезценяването на средствата и валутата се срива. Всички предпоставки са налице това да се случи отново и то скоро.