Антикризисните мерки на правителството на Кирил Петков са насочени към всички без да се прави никакво разграничение, което не облагодетелства истински нуждаещите се хора.

Раздаването мерки ангро не е полезно, но такъв е подходът в целия Европейски съюз, който ние следваме.

Кабинетът за момента черпи позитивите от инфлацията, която дава допълнителните приходи в бюджета. Но при едно бъдещо намаляване на инфлацията, приходите могат да намалеят, а плащанията да останат, което ще доведе до натрупването на дълг. Това заяви икономистът Юлиан Войнов, цитиран от БГНЕС.

Антикризисните мерки, които обяви правителството на Кирил Петков, таргетират всички без значение кой какви доходи има.

„Богатите хора, които зареждат по 400-500 литра бензин ще дават в момента същите пари, само че зареждат повече. Докато бедните хора, които зареждат по 50 литра, ще спестят от порядъка на 10 лева“, обясни той.

Според него сходна е и ситуацията с намаляването на ДДС на хляба.

„Човек консумира определено количество хляб. Изключително нереалистично е да се очаква цената да спадне, защото това е свободен пазар“, посочи икономистът и добави, че тази мярка най-вероятно ще позволи да се покрият разходите на производителя и търговеца без да се променя цената.

„Но дори и да приемем, че цената спадне с 20%, човек може да консумира на месец около 20 хляба, да кажем всеки ден по един хляб там или там по ¾, което прави по 40 ст. на хляб, представете си това са от порядъка на 8 лева на месец.

Това не може да бъде някаква много сериозна помощ за бедните хора“, заяви Войнов и подчерта: „Този, който повече консумира, тъй като няма разграничаване на бедни и богати, ще спестява много повече, особено при скъпите стоки – горива и т.н.

Проблемът е, че не се направи това разграничение, не се таргетираха хора, които наистина са в нужда, защото има такива“.

Той заяви, че раздаването на мерки ангро не е най-доброто.

„Ситуацията е такава. Мерките, които приемаме, са копирани от останалите държави. Ако погледнете в Европейския съюз, навсякъде намалиха ДДС на определени стоки, промениха акцизи и др.“, заяви Войнов.

По отношение на пенсионерите той смята, че вдигането на пенсиите с едни и същи проценти не е най-доброто решение. По-добре е да се извърши преизчисление на пенсиите, което се очаква да стане в края на тази или началото на следващата година.

„Така че има някакво забавяне, но помощите, които се дават на пенсионерите в никакъв случай не са по-ниски, отколкото инфлационният натиск настоящия момент“, каза икономистът.

Войнов припомни, че инфлацията в България е вносна. Това, което се случва в целия свят се пренася и в България. Имаме сериозен инфлационен натиск. Хората губят своите доходи и трябва да бъдат компенсирани.

„В ситуация на инфлация всяко вкарване на пари води до увеличаване на цените. Има спор дали предоставянето на помощи ще доведе до инфлационен натиск.

Не може да се твърди категорично, че допълнителните помощи, които ще бъдат предоставени ще доведат до някакъв допълнителен инфлационен натиск само в България. Наливайки помощи в системата, това води, ако не до увеличаване, то поне до задържане на потреблението в страната.

След като има задържане на потреблението, това означава, че инфлационният натиск ще продължи“, каза той.

Той определи извършените актуализации на бюджета като разумни.

„Разбира се има критики по актуализациите, защото в бюджета, който в момента се изпълнява, беше поставен прекалено голям акцент върху капиталовата програма на правителството. 8,2 милиарда лева капиталова програма, която никога не е била.

България в най-добрите си години е изпълнявала в порядъка от 3-4 милиарда лева капиталови инвестиции. Така че това е едно перо, което при всички турбуленции, които се случват на политическия пейзаж, най-вероятно няма да бъде изпълнено, така че там има много сериозен буфер“, каза той.

Според него антикризисните мерки не се закъснели, още повече те са започнали още по време на здравната криза през 2020 г.

„Мярката 60 на 40 продължава да работи, общо взето всички механизми, които бяха въведени така с някакви модификации продължават да работят. През миналата година имаше няколко актуализации на бюджета.

С всяка актуализация имаше увеличение на пенсиите, така че реално в един момент те изпреварваха значително инфлацията. Увеличи се минималната работна заплата. През 2021 г. ръстът на доходите изпреварва ръста на инфлацията… Като цяло обявените мерки ще увеличат и пенсиите, и плащанията към бизнеса“, заяви икономистът.

Юлиан Войнов посочи, че в момента правителството черпи позитивите на инфлационния процес, защото именно този инфлация дава допълнителни приходи в бюджета.

„Последната актуализация в макрорамката, която беше представена от Министерството на финансите април месец, дава вече Брутен вътрешен продукт, който е с няколко милиарда по-голям, отколкото беше в бюджета, който е заложен и съответно това се отразява и на приходите в бюджета, които са с 4 милиарда повече, отколкото бяха предишните.

Единствено и само на базата на инфлационните, оттам няма промяна в перата данъчни приходи. Така че в момента правителството е привилегировано да ползва огромните приходи, инфлационни приходи, които влизат в бюджета“, каза той.

Според него опасността е, ако кабинетът се подлъже и реши, че тези приходи могат да продължат години напред.

„Ако се заложат някакви много високи стойности на социални разходи, на пенсионни разходи, на всякакви такива дългосрочни помощи от една страна и от друга страна намаляване на данъци, което за мен е изключително грешно, защото освен, че намалява приходите в бюджета, то създава проблеми при самото събиране на данъци.

Тоест прави данъчната система неефективна. За сравнение досега до преди последните промени в данъчното законодателство, най-вече намалението на ДДС, България беше една от страните с най-ефективна данъчна система, именно поради единната ставка.

В момента разбиването на тази единна ставка прави събирането на данъците неефективно, което допълнително ще затормози бюджетните приходи“, предупреди Войнов.

И ако правителството легне на тази кълка, че няма притеснение по отношение на приходите и заложи такива разходи, които станат постоянни с течение на времето, каквито са да кажем пенсионните разходи, може да се окаже в един момент, че тези разходи няма да могат да бъдат покрити със съответните приходи, особено при очакван спад на инфлацията и тогава ще започнем да теглим кредити.

„Това за момента не е някаква сериозна болка, защото България е една от трите държави с най-нисък дълг. Но все пак това не е правилната политика, още повече, че трябва да се има предвид, когато намаляваш данъци, след това е много трудно ги възстановиш“, предупреди Юлиан Войнов.