"Не бих спекулирал, че инфлацията ще стигне до 40%. Официалната прогноза е, че инфлацията на годишна основа ще бъде 12% за 2022 г. Ако се върнем към прогнозата от тази година, ще видим, че управляващите убеждаваха, че тя няма да стигне двуцифрен темп. Има много силен натиск цените да растат, основната част от инфлацията внасяме от Европа", каза икономистът Даниел Василев в студиото на "България сутрин".

Запитан дали може да укротим инфлацията, той отговори, че е възможно, но не чрез мерки, насочени към увеличаване на разходите на бюджета, защото те по същина са проинфлационни.

"Ако се увеличават плащанията към населението, в края на деня ще имаме увеличаване на харченето на това население, което означава увеличаване на натиск върху цените да растат. Има други мерки, с които може да се влияе позитивно на инфлацията - намаляване на данъците например", обясни икономистът.

Според него, ако търсим бързи решения, особено в момент на политическа несигурност, има голям шанс да се допусне грешка в предложените решения. По думите му инфлацията е от години, просто не се е отразявала тогава върху цените на крайните потребителски стоки.

Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов коментира вчерашния протест за искания за увеличение на минималната работна заплата.

"Работници и служители ежедневно страдат от голяма инфлация, която преминава 40%. Всички стоки, които са в потребителската кошница, вече са поскъпнали", отбеляза той.

Според него трябва да се прекрати практиката трудът на българите да бъде заплатен с една от най-ниските стойности.

"За КНСБ няма значение кой ще е премиер на България. В момента социалното напрежение е високо, вдигането на минималната работна заплата е неизбежно. На минимална работна заплата работят над 500 хил. българи. Те са предимно в провинцията, на която все по-рядко се обръща внимание", смята вицепрезидентът на КНСБ.

За актуализацията на бюджета Василев подчерта, че ако тя не се осъществи, може да не влязат някои разходни мерки, което пък да бъде за добро.

"Може да си вкараме автогол, приемайки антикризисни мерки, ако няма криза", завърши икономистът.