Очакваното увеличение на лихвите ще се отрази не само върху кредитите, но и върху депозитите, но това ще е процес във времето - в следващите три години поне. Това обясни пред БНР икономистът Румен Гълъбинов, който прогнозира, че вероятно българската банкова система ще реагира със закъснение на покачването на лихвите в сравнение с европейската и в този смисъл 2018 година ще е с най-малка промяна.
Бързите кредити най-бързо ще си увеличат лихвите, защото реагират най-чувствително на тези тенденции. Най-бавно ще се променят лихвите в ипотечното кредитиране, смята Гълъбинов.
 
„Ако ръстът продължи да е устойчив, над три процента на БВП и ако инфлацията усили своя натиск (а ние виждаме, че имаме предпоставки за това в България да усетим през 2018 година един по-голям инфлационен натиск, който започна още към края на миналата година и сега продължава заради увеличението основно на хранителните стоки, също така очакваното увеличение на цената на електроенергията за индустриалните потребители, както и очаквани увеличения на горивата - съответно природен газ и другите горива), може би лихвените нива също ще стигнат три и ще надминат три процента основна лихва“, каза той.
 
Увеличаването на лихвите по ипотечните кредити ще бъде в съзвучие с очакванията за по-високи цени на имотите, посочи икономистът. В България вече има много голяма разлика в зависимост от това в какъв квартал е жилището и какво е качеството на строителството на това жилище, допълни Гълъбинов.
 
„Вече има огромни разлики между жилищата в старите панелни блокове и жилищата в новото строителство. Високи цени все още държат и жилищата в старите жилищни сгради в центъра на София, така че осредняването е доста условно - средно колко са цените на жилищата в София, при положение, че те драстично варират - например от  850 евро до 2 800 евро за квадратен метър. Да кажем, че жилищата във всеки един от сегментите ще поскъпнат – може би не, но тези в качественото строителство и с добра локация със сигурност ще поскъпнат“, обясни икономистът.