Проектът за Бюджет 2026 предизвика сериозно разделение сред икономисти и финансисти, които в ефира на Bulgaria ON AIR порицаха или защитиха заложените параметри, определяйки рамката от „бюджет на стабилността“ до „бюджет на илюзиите“.
Икономистът проф. Румен Гечев направи паралел с международната ситуация, като отбеляза, че водещи европейски икономики като Франция, Испания, Италия и Белгия са отчели 9-процентов дефицит през 2020 г., а в момента Франция се сблъсква с тежки проблеми при дефицит от 6%.
По думите му настоящите им дефицити са по-високи дори от кризата у нас през банковата 1996 г. Финансистът Левон Хампарцумян се съгласи, че бюджетът е разточителен, и подчерта, че предстоящите президентски избори ще изиграят ключова роля за икономическите решения.
От своя страна финансистът Светлин Танчев изрази мнение, че дефицитът и заемният ресурс сами по себе си не са лоши финансови инструменти, ако се управляват правилно.
Икономистът Георги Вулджев определи план-сметката като добра първа стъпка в сравнение с миналогодишния бюджет заради по-реалистичните очаквания, но разкритикува липсата на амбиция за по-осезаемо свиване на дефицита в тригодишната рамка до 2028 г.
Експертите обвързаха фискалната политика и с политическия календар.
Проф. Гечев обясни, че настоящото правителство е длъжно да изпълнява рамката, заложена от предходния кабинет, а съществени промени и нова фискална политика могат да се очакват едва при изготвянето на бюджета за 2027 г. от следващото редовно управление.
Той изрази скептицизъм, че в навечерието на президентски избори властта би рискувала да предприеме съкращения в държавната администрация.
Светлин Танчев допълни, че въпреки че политиците по света често изпадат в конфликт на интереси, целта на управлението трябва да бъде насочване на средствата към сектори с гарантирана възвращаемост.
Като положителен пример той посочи Естония, чиито адекватни инвестиции позволяват изпреварващ растеж спрямо големи икономики.
Левон Хампарцумян призова за незабавно прекратяване на практиката с плащанията на скрити фактури „от чекмеджета“, докато проф. Гечев контрира, че наследените задължения от предишни управления неизбежно трябва да бъдат разплатени през текущата година.
Въпросът за дефицита и инвестициите остава централен за икономическото бъдеще на страната. Според Георги Вулджев ниското ниво на инвестиции у нас изисква наваксване, а дефицитът е имал потенциал да нарасне още повече.
Проф. Гечев увери, че доходите на гражданите са гарантирани до края на годината, но изрази безпокойство от тенденцията държавният бюджет да се обвързва все по-тежко с разходите за пенсии.
Темата за приемането на еврото също раздели анализаторите. Танчев категорично заяви, че единната европейска валута сама по себе си не генерира инфлация.
На противоположното мнение се застъпи Вулджев, според когото настоящите проблеми с дефицита са следствие от „фиксидеята“ за възможно най-бързо влизане в Еврозоната.
Хампарцумян репликира, че еврото предоставя по-големи икономически възможности и даде за пример Гърция, Кипър и Португалия, които са успели да излязат от финансовите си кризи благодарение на него.
Проф. Гечев обобщи, че страната вече е част от процесите в Еврозоната и фокусът трябва да бъде върху бързата адаптация на България към новите икономически реалности.
В заключение Георги Вулджев алармира за наличието на сериозни преразходи в бюджетите на МВР и съдебната система, като призова за мащабен одит на всички държавни структури, който да послужи за основа на бъдещи реформи.
Експертите се обединиха около тезата, че оттегляне на проектобюджета преди президентските избори е малко вероятно, а Левон Хампарцумян изрази надежда, че финансово грамотните експерти в управлението ще имат възможност да подобрят параметрите, стига гласът им да бъде чут от политиците.
