В последните месеци споровете за това кое правителство какъв ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост е приело, бяха изключително разпалени. Един на друг политиците си прехвърляха обвинения за това кой ще носи вина за унищожаването на въглищните региони.

Преди няколко години бе обявено, че е постигната договореност с ЕК за намаляване на емисиите от парникови газове от всички сектори с 55% до 2030 година спрямо 1990 година. Тогава се предвиждаше закриване на въглищните централи до 2035 година.

Но преди няколко месеца стана ясно, че в официалния приетия План за възстановяване България се ангажира да намали емисиите на парникови газови само от производството на електрическа енергия с 40% до 2026 година. Освен това, възприетата в официалния план за възстановяване година за сравнение на емисиите е 2019 година, а не 1990 година.

„Тъй като от 1990 година до 2019 година е извървян значителен път за намаляване на емисиите от парникови газове, се оказва, че редуциране на емисиите с 40% и то само в един отделен сектор означава почти пълна ликвидация на въглищната енергетика само след 3 години. Ако сравняваме с 1990 година, почти сме изпълнили ангажимента си за 55% намаление на емисиите. Но ако трябва тепърва с 40% да се намаляват емисиите спрямо 2019 година, до 2026 година ще ликвидираме въглищната енергетика, което ще доведе до недостиг на електричество и ще доведе до неколкократно поскъпване.“ каза инж. Кремен Георгиев от Асоциация на топлофикационните дружества в България.

Експертът обърна внимание и на разликата, че преди години се е знаело, че е поет общ ангажимент за намаляване на емисиите от всички сектори. Докато приетото обещание чрез Плана за възстановяване и устойчивост освен, че обрича енергийната сигурност на страната ни, е отнесло изпълнението единствено към енергийния сектор.

„Безумие е да се прави сравнение между два ангажимента с различен обхват. Целите за намаление на емисиите с 55% до 2030 година са почти изпълнени. Ако действително се стигне до там, само след няколко години да бъдат чувствително ограничени въглищните ни централи, едва ли ще са много българите, които ще могат да си позволят „лукса“ да ползват електрическа енергия свободно.

Цената ще стане неколкократно по-висока и предвид задължението за излизане на свободния пазар на електрическа енергия и на домакинствата, е възможно отоплението на климатици за един среден по размери апартамент да излиза по над 700 лева на месец.“ каза инж. Кремен Георгиев.

Според експерта целта от 40% е изпълнима на теория, но единствено при пълно спиране на износа, което не си струва, защото носи големи приходи за страната ни и задържа в определени граници крайната цена на електрическата енергия.

„От техническа гледна точка това ще изисква никога да не спира АЕЦ Козлодуй, нито за ремонт, нито поради авария, което е невъзможно. Необходимо ще е да заработи и Павец Чаира, както и по всяко време да имаме пълни язовири, за да може ВЕЦ да работят при нужда за покриване на пиковете, тъй като ВЕИ няма как да гарантират прогнозируемо производство. ВЕИ могат да са полезни единствено през лятото при достатъчно слънце, но при липсата му, можем да разчитаме само на ВЕЦ и ТЕЦ.“ каза инж. Кремен Георгиев.

Експертът определи като предизвикателство постигането едновременно на икономически ръст и намаление на емисиите.

„Надявам се ЕК да приеме промяна в поетия ангажимент от България в Плана за възстановяване и устойчивост, защото той е значително по-труден за постигане в сравнение с целта за 2030 година, тъй като касае само един сектор. По-труден е и защото в България масово се използва електрическа енергия за отопление.“ каза инж. Кремен Георгиев.

Припомняме, че в средата на януари Народното събрание все решение за предоговаряне на поетия в Плана за възстановяване и устойчивост ангажимент и удължаване на живота на въглищните централи поне до 2038 година в опит да се запазят цените на енергията и работните места на над 100 000 хиляди миньори и енергетици.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук