Тази седмица е последната, в която българските граждани могат да се разплащат и в левове. От 1 февруари плащанията в търговската мрежа ще се извършват само в евро, а първите седмици на прехода преминаха с редица затруднения, част от които бяха решавани в движение. Това коментира изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов пред bTV.
По официални данни на Националния статистически институт, инфлацията в България за последните пет години е достигнала 41%.
Според Вълканов основният ценови шок е настъпил през 2022–2023 г. – период, белязан от края на COVID кризата, енергийните сътресения, войната в Украйна и прекъснатите търговски вериги в Черноморския регион.
"Това бяха най-проинфлационните години. Натрупаха се множество фактори по цялата верига на доставки и това неминуемо се отрази в крайните цени", обясни той.
По думите му страховете, че именно въвеждането на еврото е довело до масово поскъпване, са били силно преувеличени.
"Нямаше апокалипсис. В някои сфери има ръст, но не и в търговията с храни. Най-осезаемото поскъпване през последната година е при услугите – транспорт, развлечения и други", подчерта още Вълканов.
Големите търговски вериги са посрещнали прехода към еврото с промоционални кампании и ангажименти за поддържане на стабилни цени. Според него те са изиграли ключова социална роля в момент на несигурност, опитвайки се да успокоят потребителите.
"България е отворена икономика и няма как да не се влияе от международните пазари. Никой не може да каже със сигурност какви ще бъдат цените след 6 или 12 месеца", допълни той.
По време на преходния период касиерите в големите супермаркети на практика са се превърнали в своеобразни чейндж бюра. Именно през тях е преминала значителна част от кешовия обмен на левове в евро.
"Касиерите са хората на първа линия и свършиха изключителна работа. Между 500 и 700 търговски обекта поеха огромна част от кешовата евроизация", заяви Вълканов. Той разкри, че логистиката е изключително сложна – само за една голяма търговска верига са необходими около два тира монети седмично.
По повод отказите за приемане на банкноти от 200 и 500 евро, Вълканов обясни, че макар те да са законно платежно средство, касиерите трябва да преценят дали могат да върнат ресто и да не блокират обслужването.
"Една банкнота от 200 евро може да блокира касата и да забави още пет-шест клиенти. Рискът от фалшификации е висок, а 500-евровите банкноти вече дори не се печатат", посочи той.
По думите му към момента няма сигнали за плащания с фалшиви евро в големите търговски вериги, които са инвестирали сериозно в техника за разпознаване на неистински банкноти.
Подобни случаи се наблюдават по-скоро в малки и денонощни магазини, където контролът е значително по-труден.
