Доходите на българите нараснаха с 62,8% за 10-годишен период (2009-2018 г.). Но като се махне натрупаната инфлация се оказва, че реалните доходи за периода са се повишили с 32,5%, сочат данните на НСИ. Въпреки това обаче доходите остават доста ниски.


Средно на месец доходите на човек са 501 лв., а за цяла година – 6013 лв. Сумата е доста малка, като се има предвид, че средната заплата за страната надмина 1250 лв.

Но ако в домакинството има деца, пенсионер или безработен, дори съпрузите да взимат високи заплати, средният доход на човек пада значително.

Най-бързо нарастват доходите от заплати, става ясно от данните на НСИ. За 10-годишния период заплатите в семейните бюджети са се увеличили със 73%. Като се вземе предвид инфлацията се оказва, че реалният ръст на заплатите е с 52,2%.

Именно на това се дължи подобряващият се жизнен стандарт на хората, макар че на всеки му се иска да догонваме по-бързо жителите на Западна Европа.

Заплатите формират 55,5% от семейния бюджет, като този дял се повишава с 3,3 процентни пункта за 10-годишния период, сочат данните на НСИ. Това доказва, че заплатите нарастват най-бързо.

Второто най-съществено перо в домакинските бюджети са пенсиите, които формират 27,3% от общия доход на домакинствата. За период от 10 години ръстът на пенсиите е с 61,4%. Но като се махне инфлацията за периода реалният ръст на пенсиите е с 41,8%.

Ако към пенсиите бъдат добавени социалните помощи, добавките за деца, стипендиите и обезщетенията за безработица, се оказва, че социалните трансфери от държавния бюджет формират 29,8% от общия доход на домакинствата.

За период от 10 години тези социални плащания са се увеличили с 57,8%, или по-малко от ръста на пенсиите. Причината за това е, че макар и с малко пенсиите се вдигат всяка година, докато при редица социални плащания има задържане на размера им през годините.

А като се махне инфлацията, се оказва, че за 10 години социалните трансфери към домакинските бюджети реално са нараснали с около 40%.

Социалните помощи и пенсиите, които идват от държавния бюджет, не променят много съотношението на доходите между богатите и бедните. Доходите на най-заможните 10% от населението надвишават 8 пъти доходите на най-бедните 10%.

Като този показател за поляризация на доходите в страната не се променя съществено през последните 10 години.

Данъците се увеличават 3,2 пъти

От 229 лв. на човек през 2009 г. на 738 лв. през 2018 г.

Разходите на българите за данъци и социални осигуровки са нараснали 3,2 пъти за последните 10 години – от 229 лв. на човек през 2009 г. на 738 лв. през 2018 г. В резултат делът на налозите в общите разходи на домакинствата нараства от 6,9% на 12,8%.

През 10-годишния период разходите за храна и безалкохолни напитки средно на човек от домакинството се увеличават с 40%, което е доста по-малко от ръста на доходите. Затова делът на тези разходи в семейния бюджет намалява от 36,5% на 29,7%.

Разходите за жилища (сметки за вода, ток, отопление, обзавеждане и поддръжка) обаче се увеличават по-бързо от доходите на хората – с 67,5% за 10-годишния период. Тези разходи имат дял от 17,6% в бюджета на домакинствата.

За периода от 10 години разходите за транспорт се увеличават над два пъти и имат 7,3% дял от семейния бюджет. Много бързо нарастват и разходите за здравеопазване – със 76,8% за периода. Като те формират 5,4% от всички разходи на домакинствата.