Корпоративно-медийни атаки с мирис на активно мероприятие

Възелът се заплита през далечната 2006г., когато бившите собственици на „Техномаркет“ - Николай Китов и Христо Кусев, решават да „продадат“ собствените магазини на веригата „Техномаркет“ на регистрираното от тях няколко месеца по-рано българско дружество „Глориент Инвестмънт БГ“. Повечето от сделките са изповядани в рамките на месец, като странностите започват още при подписването на нотариалните актове.

Пълномощник и на двете страни е едно и също лице, което без проблем слага подписа си,както за купувача, така и за продавача. Въпреки уговорката за плащане, макар и на твърде занижени цени, плащане всъщност няма, а вместо това впоследствие е подписано споразумение, според което новият собственик „ГлориентИнвестмънт БГ“ ще трябва да поеме дългове на „Техномаркет“ към неизвестното офшорно дружество„Pamtex“, което също е под контрола на Китов и Кусев. Така, на практика, повече от 15 магазина, в изграждането на които „Техномаркет“ е вложил десетки милиони, преминават без реално плащане на цена, в собственост на новорегистрираната „Глориент Инвестмънт БГ“.

Още по-смущаващото в цялата история е, че на следващия ден след всяка сделка, „Техномаркет“ започва да плаща дългосрочен наем на „Глориент Инвестмънт БГ“, за да продължи да ползва доскоро собствените си магазини. Напълно лишено от логика бизнес решение, особено за такава голяма компания като „Техномаркет“ – да прехвърлиш магазините си на трето лице без да получиш цена, а след това да се задължиш дългосрочно да заплащаш сериозен по размер наем за същите магазини на вече новия собственик. Това действие очевидно е било продиктувано от факта, че крайни собственици на „Глориент Инвестмънт БГ“ (скрити през няколко офшорни компании) се оказват също Николай Китов и Христо Кусев, заедно със сестрата на Китов – Мина Китова.

По тази схема от „Техномаркет“ са източени за 10 години (под формата на наеми) над 143 млн. лева, според официално разпространената позиция на компанията. Схемата се затваря с факта, че пълномощници на офшорката „Pamtex“, към която реално изтичат голяма част от парите за наеми, отново са … Китов, Кусев и Китова. Дали схемата е осъществена с цел избягване на данъци в България може само да се предполага – реални пари от „Техномаркет“ се заплащат по договори за наем на „Глориент Инвестмънт БГ“ (новият „собственик“ на магазините), което дружество от своя страна явно превежда сумите към “Pantex” в изпълнение на поетото фиктивно задължение на „Техномаркет“ към офшорното дружество. Безспорен факт е, че Николай Китов и в момента има проблеми с италианското правосъдието именно по данъчната афера „Карусел“ за укриване на ДДС в размер на 70 млн. евро.

В началото на 2016г. компанията на депутата Делян Пеевски - „НСН Инвестмънт“ влиза като мажоритарен собственик в „Техномаркет“. Едно от първите неща които „Техномаркет“ прави, след промяната на собствеността, е да прекрати тази порочна схема, като спира плащането на наемите към „Глориент Инвестмънт БГ“ и завежда дела в съда за нищожност на прехвърлителните сделки за магазините, извършени през 2006г. Нима, ако собственик бе друго лице, а не Делян Пеевски, щеше да действа по различен начин, за да защити интересите на „Техномаркет“. Разбира се, че не. Прекратяване на отношенията с „Глориент Инвестмънт БГ“ е напълно логично, тъй като по този начин се спира безконтролното източване на „Техномаркет“. А и при горните факти относно „продажбата“ на магазините едва ли друга компания, където и да било по света, би продължила да плаща космически наеми за имоти, които има правна възможност да върне обратно в своя собственост.

Единствената разлика е в това, че сега хора като Майкъл Юлер (представител на миноритарния чуждестранен „инвеститор“ в „Глориент Инвестмънт БГ“) има възможност да се жалва пред медиите и пред всевъзможни институции, че видите ли „правото му на собственост било застрашено“, а групата медии на „Капитал“, „Медиапул“ и „Клуб Z” да му пригласят – та нали за тях темата отново е Делян Пеевски. Защо не попитат г-н Юлер, когато прибираше наеми за над 143 млн. лева от една българска компания, на база на собственост, която „Глориент Инвестмънт БГ“ дори не е заплатило, добре ли му беше.
Изкуствено създадения политически привкус на този, иначе чисто търговски спор между две компании, е напълно ясен. Иначе нямаше пиар агента на Майкъл Юлер – Елена Вълчева (която бе пиар и на небезизвестния Пиер Луврие) да обикаля ударно медиите и да иска медийни изяви по темата. Целените дивиденти за Юлер също са ясни – „Пеевски иска да заграби собствеността ни“.

Малка, но важна подробност, особено за кръга „Капитал“, използващо всяка възможност за атака против Делян Пеевски, е обстоятелството, че през 2011г. Николай Китов вкарва като съдружници в „Глориент“ група т.нар. „чуждестранни инвеститори“, понастоящем състоящи се от фонда „East Balkan Properties“. Кой стои зад тях е също неясно, макар самите те гръмко да заявяват, в лицето на представителя им Майкъл Юлер, че са едва ли не световни инвеститори. Всъщност от справка в сайта на „East Balkan Properties“ личи, че акционерите в този фонд отново са офшорни дружества с неизвестни собственици (съвсем не е изключено и краен собственик на „East Balkan Properties“отново да се окаже самият Николай Китов), но най-важното е, че в „Глориент“ към момента този „чуждестранен инвеститор“ има само 40%, като останалите 60 % продължават да се държат от Христо Кусев и Мина Китова – вече пряко, а не скрити през офшорки.

Тоест нито спорните имоти са пряко собственост на „East Balkan Properties“, нито това дружество може по какъвто и да било начин да влияе на мажоритарните съдружници Кусев и Китова в „ГлориентИнвестмънт БГ“ или да определя политиката на дружеството. „East Balkan Properties“ няма дори втори управител в „Глориент Инвестмънт БГ“ – и към момента единствен управител на дружеството е Кусев.

За да е пълна картината, трябва да се спомене и фактът, че адвокати на „Глориент Инвестмънт БГ“ са адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“, в което водещ адвокат е Владимир Пенков, защитаващ и понастоящем интересите в БТК на укриващият се в Сърбия бивш банкер Цветан Василев. Припомняме, че фирмите на Николай Китов също са били щедро кредитирани от фалиралата КТБ, като Василев и Китов се познават от години и очевидно ги свързват съвсем близки отношения.

От всички факти става ясно, че в момента поставеният под домашен арест в Италия Николай Китов се опитва да отвоюва обратно „правото“ си да ползва паричния ресурс от оборотите на „Техномаркет“, макар компанията отдавна да не е негова, а „чуждестранния инвеститор“ в лицето на представителят им Майкъл Юлер, е използван от Китов като параван, който трябва да хвърли поредната доза прах в очите на обществото, докато играе ролята на „добрия западен бизнесмен“, страдащ от лошата българска инвестиционна и съдебна среда.

От тази мантра обаче веднага се възползваха грантово зависимите медии „Капитал“ и „Медиапул“, които заедно с „Клуб Z“ на подсъдимия за укриване на 63 млн. лева данъци Огнян Донев, видяха чудесна възможност отново да„ударят“ с медиите си бухалки, по дежурния виновник за всички беди в държавата – депутатът Делян Пеевски, независимо, че обективно погледнато, в момента „Техномаркет“ не прави нищо друго, освен да защитава по съдебен ред правата си, поради което няма как да „ощетява“ когото и да било, нито пък да „присвоява“ имоти на „чуждестранни инвеститори“, които първо е прехвърлило без реална цена на „Глориент Инвестмънт БГ“, а впоследствие ги е заплатило многократно на „купувача“, чрез начисляваните през годините наеми.

Фактът, че от другата страна на спора стои не друг, а разследваният от италианската финансова полиция Николай Китов за финансови машинации, също не интересува нито Иво Прокопиев, нито Огнян Донев, нито ще интересува следващите пионки, които ще се включат в атаката срещу „Техномаркет“ – вероятно представители на бутиковата партия ДСБ (а може би и самият й лидер Радан Кънев), които ще възвисят глас как се нарушават в България правата на „чуждите инвеститори“.

И тъй като Майкъл Юлер вече е написал писма с молба за съдействие от чужди посолства, може би на изпроводяк след „успешния“ си мандат в България, няколко думи ще каже и френският посланик Дьо Кабан, свикнал да се меси във фирмени спорове и да предопределя изхода от съдебни дела.
От всичко това няма да спечели независимият по Конституция български съд, на когото ще му се наложи да решава делата под медиен, политически и вероятно институционален натиск от грантово зависимия Съюз на съдиите в България – каквато явно е целта на чуждестранния „инвеститор“ Майкъл Юлер. Дали магистратите ще отсъдят обективно, предстои да се разбере.