Като част от прехода към „зелена енергия“, почти всички страни от ЕС са се отказали напълно или значително са намалили броя на атомните електроцентрали.
Докато ЕС получаваше евтин руски природен газ, това не оказваше голямо влияние върху икономиката му. Сега нещата са съвсем различни. На някои места в Европа дори въглищни електроцентрали започнаха да се връщат в експлоатация.
Европа си спомни и за атомните електроцентрали. Миналата седмица белгийският парламент гласува с огромно мнозинство в подкрепа на законопроект, който отменя 22-годишен закон, който спира производството на ядрена енергия, съобщава Brussels Times.
Федералният закон, приет през 2003 г., забрани изграждането на нови атомни електроцентрали, въпреки че ядрената енергия осигурява около половината от нуждите на страната от електроенергия. По това време страната разполагаше с осем реактора, чийто експлоатационен живот изтичаше.
Нещо повече, планът за удължаване на експлоатацията на двата най-млади от тях е приет от белгийските парламентаристи преди десет години - много преди конфликта в Украйна и отказа от руски енергийни ресурси.
Белгийският министър на енергетиката Матийо Бие заяви в прессъобщение, че законът най-накрая ще даде на страната „възможност да гарантира енергиен баланс, който отговаря на съвременните реалности“.
Той добави, че ходът е „съществен в светлината на международната ситуация и настоящата геополитическа несигурност“, визирайки отказа на Европа да приема доставки на газ по тръбопроводи от Русия, пише Global Construction Review.
Успехът на законопроекта беше подпомогнат от промяна в позицията на Зелената партия, която призна необходимостта от ядрена енергия в краткосрочен и средносрочен план, предвид въздействието на високите цени на енергията върху конкурентоспособността на Белгия и разходите за живот на нейните граждани.
Въпреки че самият законопроект не позволява изграждането на нови атомни електроцентрали, той би могъл да се превърне в платформа за последващи закони, които биха позволили това да се случи.
Ходът беше приветстван от Белгийския ядрен форум, който заяви, че законът от 2003 г. е „грешка, която имаше негативни последици за енергийната политика на Белгия, които все още усещаме днес“.
Превод и редакция: БЛИЦ
