Стефан Сежурне, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия (ЕК), отговарящ за просперитета и промишлената стратегия с коментарна статия във ФОКУС.
Посрещнахме 2026 г. в свят, какъвто не мислехме, че ще видим отново. Свят, управляван от позицията на силата.
Мита, огромни субсидии, ограничения върху износа, нарушения на правата върху интелектуалната собственост — международната конкуренция никога не е била толкова нелоялна. Правилата на търговията се пренаписват и ние вече нямаме избор.
Без амбициозна, ефективна и прагматична индустриална политика европейската икономика е обречена да бъде просто поле за игра за своите конкуренти.
Рисковете дебнат зад ъгъла: застрашаване на водещите ни промишлени отрасли и ноу-хау; свиване на европейското присъствие в световното промишлено производство; постепенно превръщане на нашия континент просто в поточна линия за външни сили.
Не можем да допуснем това.
Ето защо вече повече от година Европейската комисия, заедно с европейски бизнес лидери, върна конкурентоспособността в центъра на геополитическия дневен ред на Европа. Заедно правим всичко възможно, за да подобрим достъпа на нашите индустрии до енергия, суровини, инвестиции, умения и ,разбира се, до нашия пазар от 450 милиона потребители.
Това обаче не е достатъчно. Цифрите са твърде красноречиви: само през миналата година например Европейският съюз отчете рекорден търговски дефицит от 350 милиарда евро спрямо Китай.
Какво можем да направим?
Нашият отговор може да се обобщи в три думи, разбираеми на всеки език по света: “Made in Europe". Китайците имат "Made in China", американците имат "Buy American“, а и останалите икономически сили в по-голямата си част имат сходни програми, които дават предимство на стратегическите им активи. Защо да не го направим и ние?
Сега е моментът Европа да произвежда повече и най-вече по-стратегически. За да гарантираме нашата икономическа сигурност, трябва да подкрепим нашите ключови вериги за създаване на стойност и да намалим рисковете за тях.
Ние като икономически и политически лидери трябва заедно да направим онова, което досега не сме се осмелявали да опитаме — най-вече от страх, идеология или навик. Трябва веднъж завинаги да установим реално предимство за европейското в нашите стратегически сектори. То се основава на един много прост принцип:
когато се използват европейски публични средства, те трябва да допринасят за европейското производство и за качествени работни места в Европа.
Независимо дали става въпрос за публичен търг, пряка държавна помощ или друга форма на финансова подкрепа, дружеството бенефициер ще трябва да произвежда съществена част от своята продукция на европейска територия. Разбира се, трябва да прилагаме тази логика и по отношение на преките чуждестранни инвестиции.
И ще я прилагаме "по европейския начин“. Това означава без бюрокрация. И като се погрижим да има предварителна оценка на икономическото въздействие, да ангажираме нашите доверени международни партньори и да се придържаме към международното право.
Верни на европейската си идентичност, ние ще осигурим необходимия баланс между запазването на отвореността на Европа към нейните верни партньори и отстояването на нашите интереси чрез гарантиране на равнопоставени условия с нашите конкуренти, както и подкрепа и защита на нашата промишленост, интелектуален капитал, работна сила и ценности.
Това е логиката, която ще защитаваме във всяка инициатива.
Това е акт на икономическа независимост, пряко изпълнение на доклада на Драги и ясен призив за предимство на европейското – към всички онези, които избират Европа.
Призивът е подкрепен 1141 главни изпълнителни директори, бизнес лидери и синдикалисти. Статията е предоставена на ФОКУС от Представителството на Европейската комисия в България.
