„Може би темата “еврозона” ще се яви нещо като обединителен център между партиите за съставяне на сглобка - защото там действително изпуснахме питомното и ще гоним дивото. 

Добро извинение е, направо предлог за сядане на маса с опонентите. А и ни притискат законодателни срокове от различен порядък. 

Само че за да говорим изобщо за еврозоната като възможна и вероятна крачка - ние трябва да сме финансово стабилни, да имаме нисък дефицит и “приемлива инфлация”, както и да провеждаме устойчива енергийна политика“, това заяви икономическият и политически анализатор Кузман Илиев в пост в личния си фейсбук профил.

„Еврото не е панацея, ако правиш дългови глупости като Гърция или ако като нас си затваряш 4 енергоблока, купувайки за 3 милиарда лева други два, които гният днес под брезента… 

Богата нация, дума да няма! Реално гледано: така няма как да си цъфнал. Просто няма как. Нито като затваряш въглищата си (докато германците ги отварят на пожар), само защото Европа ти набива канчето да си послушен и “зелен” - макар на тъмно, студено и гладно.

Китай започва да “търси” изкопаеми горива все повече след края на Ковид-рестрикциите. По линия на предлагането - таваните на цените и ембаргото само ограничават разполагаемите обеми, а нефтът и газът ще са относително все по-оскъдни и все по-скъпи. 

Нашата икономика е 2.5-3 пъти по енергоемка от европейски ни конкуренти, тоест безумната енергийна криза смазва най-тежко нашите предприемачи, нашите пенсионери, нашата средна класа. 

Дори след компенсации бизнесът в България плаща за електроенергия двойни цени над тези преди кризата, а за газа дори доста повече. Горницата над тавана за цената на ел. енергията се взема от енергийните компании, които няма да могат да инвестират в инфраструктура и капацитет, в което обаче се състои и системното решение на енергийната криза. Порочен кръг.

Илюзията, че политиците могат да управляват какъвто и да било бизнес добре - както гласи налагащият се геополитически обагрен лайтмотиф - ще доведе до страдания и дефицити, които ще пренавият пружината на бюджета на домакинствата и фирмите, раздувайки допълнително бързорастящия дълг на държавата“.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук