Заради намаляване на населението не можем да растем, защото работодателите не намират достатъчно работници или квалифицирани работници. Това посочва в интервю за БТА изпълнителният директор на Института за пазарна икономика (ИПИ) Светла Костадинова.

По думите й значителна част от тези, които работят, са с умения, които постепенно започват да губят ценност на пазара на труда, а много малко се преквалифицират. Това вече има голям ефект върху възможностите на чуждестранните и на местните инвеститори да се развиват. Ако искаме да привличаме инвестиции, трябва да мислим и в тази посока.

Планът за възстановяване и устойчивост е алтернатива да не затягаме коланите, защото имаме цел еврозона. Добре е да бъде използван, защото има голяма необходимост и всички останали страни са много по-напред от нас., посочи още изпълнителният директор на ИПИ.

И допълни, че в България досега нищо не сме използвали от този план. Изгубихме две години, в които повечето страни инвестираха в инфраструктура и развитие на уменията на своето население, в реформа в образованието. Тоест не можахме да се възползваме и в най-необходимото време, точно след ковид пандемията, и силно се надявам, че тази възможност няма да се погуби съвсем, и така да не може да има някакъв реален ефект, особено по места, каза Костадинова.

Прегрява ли пазарът на труда

По думите й има общини и региони, които успяват по различен начин да привличат инвеститори, да задържат хората си, да осигуряват добро качество на средното образование, но и региони, които дългосрочно нямат никакъв успех в нито една от тези сфери. На тях трябва да се съдейства, включително чрез този План за възстановяване.

"Алтернатива на всяка политика винаги има. Това, което отличава Института, е, че нашата алтернатива винаги залага на няколко принципа: ниски данъци, за да е добра средата за бизнеса; увеличение на големи социални плащания, но доколкото е възможно, за да се запази балансът в бюджета; и, разбира се, спиране на големи публични политики или част от тях, които доказано нямат ефект", обясни тя.

По думите й трите процента дефицит, заявени от финансовия министър, звучат добре, но ако Планът за възстановяване не бъде активиран и не започне реално да действа, ще бъде много трудно това да се постигне.

По-скорошни предизвикателства са Шенген, еврозоната, бюджетът. Очаква се да се стартират големи неща, които много дълго време не можеха да получат ред. Говорим за големи реформи в областта на образованието, здравеопазването най-вече - сектор, който има ефект върху всички и изземва голям публичен ресурс, и все още има много изисквания към него, посочи икономистът.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук