Важно е хората да си създадат навик да пазаруват с торби за многократна употреба. Такава торба може да носим винаги със себе си, за да допринесем за опазването на околната среда.

Въпреки че има спад, България е сред водещите европейски държави, в която употребата на найлонови торби с дръжки остава висока. Твърде голямо е и използване на безплатните в търговските обекти малки найлонови пликове за плодове, зеленчуци, ядки и др. Това коментираха за БТА Данита Заричинова и Евгения Ташева от екип „Нулеви отпадъци“ към екологичното сдружение „За Земята“.

Призивът им за намаляване употребата на вредните опаковки е във връзка с днешния Международен ден без найлонови торбички, който се отбелязва от 2009 г.

Инициатива е обявена с подкрепата на Световното обединение за алтернативи на изгарянето (GAIA) и на европейската организация "Нулеви отпадъци Европа" (Zero Waste Europe), информира отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се повиши информираността на обществеността за вредата от найлоновите торбички за околната среда и да се насърчат хората да използват техни алтернативи.

Не е необходимо за банани например да взимаме найлонов малък плик. Това е плод със собствена обвивка, която е биоразградима, каза Заричинова. Тя посъветва хората да помислят кой продукт могат да купят, без да вземат найлонова торба, кои продукти могат да сложат в чантата или раницата, с която са.

Защото, за какъвто и продукт да става въпрос, еднократната пластмаса е вредна, подчерта експертът. От една страна се използват различни ресурси, сред които вода, която в някои части на света се оказва дефицит. От друга – все повече се говори за това, че микропластмаси се откриват в организмите на животни и хора, обясни Заричинова.

Няма данни за напълно разложена полиетиленова торбичка, обърна внимание тя.

Заричинова коментира и друго често приложение на найлоновите торби – за съхранение на отпадъци. В такива случаои, счита експертът, може да заложим на биоразградима торба. Лично аз събирам отпадъка у дома разделно, използвам и компостер. Остава малко количество отпадъци, които слагам директно в коша за боклук у дома, който измивам след изхвърлянето в контейнера, разказа Заричинова.

Найлоновите торбички са модерно удобство, което обаче е вредно и това трябва да се разбере, заяви Ташева. Тя обърна внимание, че този продукт не се рециклира и от него има твърде големи количества в природата. Една от вредите е за водните животни, които се оплитат или задушават в торбичките.

Според нея българското законодателство трябва да се подобри, за да се ограничи повече употребата на този продукт. Ташева сподели, че носи всеки ден в себе си торбичка за многократна употреба, както и собствена бутилка и чаша. Тя също счита, че хората могат да променят навиците си при желание.

Ташева обаче смята, че има някои законодателни пречки, които пречат на добрите практики, като например употребата на собствени съдове за храна. Експертът от „За Земята“ призова хората да намалят използването и на мокри кърпи. Това никак не е безобиден продукт заради химикалите в тях, а и заради състава – те не са направени от чист памук, а в тях има пластмаса, каза Ташева.

Мокрите кърпи замърсяват и не са годни за рециклиране, подчерта тя. Те са и предизвикателство за пречиствателните станции, защото се събират на топка и задръстват системата, обърна внимание още Ташева. Тя каза, че във Великобритания има нагласа за забраната на мокри кърпи.

Какво сочат данните

От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) посочиха, че пуснати на пазара брой торбички за 2021 г. са  718 468 673 броя, за 2022 г. те са били 850 860 845 броя. През ноември 2023 г. Евростат съобщи, че през 2021 г. потреблението на най-тънките найлонови торбички (такива с дебелина до 15 микрона) намалява.

Данните сочат, че на всеки жител на Европейския съюз се е падало средно потребление от 77 тънки найлонови торбички (LPCB), което е с 11 по-малко от количеството през 2020 г. От Евростат отбелязват, че за няколко държави, сред които и България, няма налични данни за потреблението на найлоновите торбички.

Необходимост от депозитна система

Международният ден без найлонови торбички е повод да призовем отново за въвеждането на депозитна система, отбеляза Данита Заричинова. Държавите, въвели тази система, отчитат по-малко отпадъци в природата, каза тя. Това е така, защото човек се замисля дали да изхвърля пластмасовите бутилки или кенчета край дерето, защото тези опаковки имат вече стойност.

Депозитната система работи добре в чужбина, защо не и у нас, коментира Евгения Ташева. Много по-полезно е пластмасовите бутилки да станат част от кръговата икономика, отколкото да се „изгубят“ някъде в природата и да замърсяват. Нека си спомним за купищата отпадък, който се събра след порои преди години в река Искър. В плаващото сметище преобладаваха пластмасовите бутилки, каза Ташева.

От сдружение „За Земята“ организират акция пред Министерството на околната среда и водите с призив за бързо въвеждане на депозитна система у нас.

Природозащитниците ще внесат подписка, която е подкрепена от почти 5000 българи. От организацията искат бързо въвеждане на депозитна система за опаковките за напитки от стъкло, метал и пластмаса. От там настояват за определяне на задължителна национална квота за опаковки за напитки, които се пълнят и използват многократно, от най-малко 50 % до 2030 г.

От „За Земята“ считат, че трябва да се разширят системите за възвръщаем депозит за чаши и кутии за храна за многократна употреба, например по време на събития и фестивали. Правим тази акция, за да напомним на МОСВ, че са дали обещание да има депозитна система, имаше и работна група, обобщи Заричинова.