5% по-малко от максималните 100% усвояемост на европейските фондове е постигнала България през първия програмен период, който започна през 2007 и реално завърши в края на 2015 г. Това става ясно от графика в сайта на Европейската комисия, предаде БГНЕС. 
Страната ни е в група от общо 13 страни-членки на ЕС, които са с тази усвояемост. Единствено Гърция е постигнала 99,5% усвоямост на европарите, а в дъното на таблицата са Италия, Румъния и Хърватия, която се присъедини по-късно към ЕС. 
 


От писмен отговор на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев до народен представител става ясно, че половината от загубените средства от стария програмен период възлизат на 237 млн. евро. Така общата сума, която България не е успяла да вкара в икономиката си през изтеклия програмен период е близо 1 млрд. лева. Обяснението на Дончев за половината от загубата – сумата от 237 млн. евро представлява автоматично освободените средства по правилото N+2/N+3 в края на всяка от годините на програмния период. 

“Основните причини, които могат да доведат до загуба на средства са свързани с недостатъчно реалистично планиране на проектите, което води до забавяне на изпълнението и съответно разходването на средствата; дълга подготовка на големите инфраструктурни проекти и продължителните разрешителни и отчуждителни процедури; забавяне на сключването на договори в някои сфери и незавършени секторни реформи; незадоволително качество на физическото изпълнение на инфраструктурните проекти, водещо до забавяне на верификацията; недостатъчно редовно подаване на искания за плащане към Управляващите органи”, пише вицепремиерът по европейските средства. Томислав Дончев, вицепремиер по еврофондовете. 

Макар и да няма информация в писмения отговор на вицепремиера за останалите четвърт милиард евро, които България не е успяла да усвои, то те са загубени основно заради сериозно изоставане на изпълнение на проектите, както и на непризнаване на разходи, заради нарушения при обществени поръчки. 

В писмения си отговор Дончев изразява също така своя оптимизъм, че през стартиралия през 2015 година нов програмен период ситуацията ще е по-добра и с оглед на приетия специален Закон за еврофондовете. Вицепремиерът отчита, че две години и половина след началото на програмния период са обявени общо 144 процедури за набиране на проектни предложения на обща стойност 11 млрд. лв., по които са подадени вече над 10 300 проекта. 

До края на настоящата година се очаква откриването на още 56 схеми на стойност 2 млрд. лв. Сключените договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са на стойност над 3 млрд. лв., което представлява 20% от бюджета на програмите, “което ни дава увереност, че темпото през този период е значително ускорено”, завършва вицепремиерът. Общата сума, която България не е вкарала в икономиката си, е близо 1 млрд. лв. 
 

Справка в системата за управлението на програмите през настоящия програмен период показва обаче, че 30 месеца след началото му, реално изплатените средства възлизат на почти 380 млн. евро или 2,35% от бюджета на програмата. БГНЕС припомня, че вицепрезидентът на ЕК по въпросите на бюджета и български еврокомисар Кристалина Георгиева неотдавна коментира, че страната ни се забавя с усвояването на средствата от настоящия бюджет на ЕС.