Оглозганият от приватизаторите си – скандалното семейство Евгения и Николай Баневи, завод „Полимери“ дължи над 27 млн. лв. на кредиторите си. Това става ясно от списъка на одобрените от съда вземания, публикуван в Търговския регистър. Последното допълнение към безконечния списък от фирми, на които завода на Баневи дължи пари, е допълнен преди месец с вземанията на НЕК и „Елетроенергиен системен оператор“ София, които са в размер на общо 163 750 лв., пише "Монитор"

Въпреки документите обаче Евгения Банева не се посвени да лъже в ефир, че заводът бил едва ли не в цветущо състояние и бил обявен във фалит заради една сметка за ток от 30 000 лв. Проверка в търговските регистри показва, че наистина делото по несъстоятелност на завода е стартирало по жалба на „Елетроенергиен системен оператор“ София през 2012 г. До обявяването на фалит на фирмата обаче се стига, след като съдът установява, че дружеството буквално е оглозгано от Баневи, които няколко години назад инкасират все по-големи загуби, които се трупат, без по тях да върви разплащане. Точно с цел да се спре разграбването на останалите работещи активи на дружеството от съда назначават синдик. Неговата задача е да опише всички излъгани кредитори, които чакат да приберат парите си от Баневи, както и масата на несъстоятелността. Тя включва всички активи и авоари на завода, чрез чиято продажба да бъдат разплатени натрупаните задължения. Любопитна подробност е, че в системата за фирмено разузнаване „Дакси“ като представляващ „Полимери“ все още е посочена Евгения Банева.

Самата скандална дама направи опит да прехвърли проблемите на завода върху синдика, чиято роля по закон обаче не е да замазва безчинствата на собствениците, натрупали загубите, а да предпази активите от по-нататъшно разграбване. В ефира на Нова тв Банева гузно премълча факта, че приватизираното през 1998 г. дружество „Полимери“ агонизира близо 15 години. В средата на 2010 г. то спира работа окончателно, а на 12 декември 2012 г. Варненският окръжен съд го обявява в неплатежоспособност, а за синдик на дружеството е назначен Иван Балабанов.

Година преди това Банев и съпругата му Евгения без разрешение на общото събрание на „Полимери“ прехвърлят част от сградите, производствените инсталации и машини на компанията на обща стойност около 25 млн. лв. в новорегистрирано дружество „Полимери инвест“. До 7 септември 2011 г. негов мажоритарен собственик е публичното дружество „Полимери“. Семейство Баневи обаче апортират в новото дружество и други свои активи, като по този начин придобиват мажоритарния контрол върху компанията. Идеята е повече от ясна – в новото дружество са всички активи, а в старото остават пасивите с неуредените дългове към доставчици и неизплатените с месеци заплати на работниците. Стратегията за декапитализация на компанията е подготвена, преди тя да бъде фалирана, а изпълнението на плана започва през юли 2012 г. Тогава 168 сгради и съоръжения, собственост на „Полимери“, са апортирани в „Полимери инвест“.

Веднага след това те са заличени от кадастралните и имотните регистри и по този начин са подготвени за събаряне, обясняват ситуацията запознати с престъпната далавера на семейството, претендиращо за представители на едрия индустриален бизнес у нас. През цялото време Баневи обвиняват държавата, че не прави нищо, за да помогне на частното им дружество, което на практика разрязват и разпродават всичко, което може да се продаде. Без цистерните с отровните химикали, които оставят на грижа на държавата.

Евгения Банева обаче не престава да обяснява, че целта на операцията е да бъде изграден нов завод за сода каустик в Девня. Тя дори съобщава, че за тази цел е осигурена инвестиция от над 100 млн. евро. Само година по-късно става ясно, че „Полимери“ загива, но и тогава се хвърля прах в очите на хората.

Комсомолският хъс и мегаломанските, но кухи проекти на Баневи сриват „Полимери“. От баланса на дружеството и публикувания с 4 месеца закъснение отчет става ясно, че за 2011 година „Полимери“ е на загуба от 10 млн. лв., а година по-рано е бил на минус 31 млн. лв. През юни тази година сагата с „Полимери” приключи, след като българска фирма купи предприятието за 15 млн. лева. В Девня са надяват на мястото на лунния пейзаж, останал след Баневи, да бъде построен нов завод, който да дава поминък на местните хора.

„Полимери” не са единствената жертва на комсомолеца приватизатор Николай Банев. Същата съдба споходи и бившият завод „Елма”-Троян, където Банев се обяви за основен кредитор на предприятието. Нещо повече, той обвини работниците, че били ниско квалифицирани, а предприятието - социалистическо. Скандалите около други сделки показват също на какво е способен семейният дует – примери като „Русалка”, къмпингите „Градина”, „Каваците” и „Златна рибка”.