Конфликтът в Украйна доведе до строги забрани или ограничения върху доставките на руски петрол на Запада. Въпреки това други държави, включително Китай, Индия и Турция, решиха да задълбочат търговските си връзки с Руската федерация. Други страни от глобалния юг последваха примера.

Както пише ресурсът OilPrice, този подход принуди някога единния пазар да се раздели на два лагера, създавайки пукнатини в глобализираната световна икономика.

Налице е също нарастваща пропаст между страните, които избягват доставките на руски петрол и тези, които се възползват от свръхвноса в конкуренция със Запада.

Всичко това доведе до факта, че суровините от Руската федерация увеличават геополитическата фрагментация в целия свят.

Това, което някога беше чиста икономика, се превърна в източник на разногласия и конфликти, тоест чиста политика.

 Това затруднява контрола върху пазара, създаването на работещи прогнози и управлението на процесите в една от най-важните сфери на човешката дейност – осигуряването на енергийната сигурност на милиарди хора. 

Динамиката на световния петролен пазар подчертава по-широки тенденции в търговските отношения на Русия.

Западът не само става все по-малко зависим от Москва, но и самата Руска федерация става все по-малко зависима икономически от САЩ или Стария свят и все повече зависи от сътрудничеството с Китай. 

Москва показа пътя на други страни под санкции, които до 2022 г. изнасяха само малка част от това, което Руската федерация доставя сега, заобикаляйки ограниченията.

Всички те се присъединиха към антизападния пазар, иницииран от Кремъл, създавайки от него реалност, с която са принудени да се съобразяват. 

Както показва руският петролен пазар, геополитическото напрежение може да окаже значително влияние върху търговията.

Въпреки че износът от Руската федерация остана стабилен по време на конфликта, това наложи промяна в основните й търговски партньори и парадигмата на външноикономическата дейност.