Националният съвет за национално сътрудничество не постигна съгласие за новия размер на минималната работна заплата за 2026 г.
Понастоящем минималната заплата е 1077 лева, а правителството предлага от 1 януари 2026 г. да стане 1213 лева или 620,2 евро.
"Това е ръст от 12,6% спрямо сегашния размер на МРЗ за тази година", посочи социалният министър Борислав Гуцанов.
По думите му по време на разговорите преди НСТС синдикатите и бизнесът не са се договорили за МРЗ.
"Не знам какво и как стана, че отново не се стигна до споразумение. Министерството на труда и социалната политика е длъжно да предприеме съответните действия за спазване на разпоредбите на закона", допълни министърът.
"Ръстът на МРЗ ще повиши доходите на 600 000 души, ще нараснат заплатите на близо 30 000 работещи в социалните услуги, които се финансират от държавата, ще се увеличат и възнагражденията на всички работещи по програми и мерки за заетост, както и на професионалните приемни семейства. Ще се постигне намаляване на бедността сред работещите и повишаването на покупателната способност", каза още Гуцанов.
АИКБ са против
Категорично против увеличението се обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. "Против сме, защото тя нарасна с над 50% заради порочна формула, която изпреварва икономиката 2.5 пъти", заяви Добрин Иванов от АИКБ.
Той контрира аргумента на Гуцанов, като посочи, че макар България да има най-ниската тотална МРЗ, тя не е най-ниска спрямо производителността на труда на глава от населението.
"Когато е ниска производителността, няма как и МРЗ да не е ниска", каза Иванов, цитиран от Нова ТВ. Като основен аргумент срещу увеличението той изтъкна, че през последната година политиката по доходите е била "основен катализатор на инфлацията".
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров отхвърли тезата, че доходите движат инфлацията.
"Тя беше генерирана от други фактори. Много е важно да се следват фактите и да се твърди истината", заяви той. Според него именно доходите стимулират икономиката чрез потреблението на домакинствата, което от своя страна подкрепя фирмите. Димитров се обяви и против апелите на МВФ и Фискалния съвет за замразяване на доходите в публичния сектор.
Наред с МРЗ, социалните партньори разгледаха и промени в Кодекса на труда, които дават възможност на родители на деца между 8 и 12 години да се договарят за гъвкаво работно време.
