Кипър, Словения и Русия – това са държавите, от които българите, работещи и живеещи в чужбина, пращат най-малко пари у нас. През 2016 г. сънародниците ни в Кипър са трансферирали общо 5.32 млн. лева към близките си в България, или 0.31% от общата сума, пратена у нас за миналата година, пише profit.bg.

За същия период българските имигранти в Словения са превели 5.5 млн. лева, или 0.32% от общата сума, докато тези, работещи и живеещи в Русия – 8.54 млн. лева, или 0.50% от общите преводи на българите зад граница. Това сочат данните за географската структура на паричните трансфери, предоставени от Българската народна банка на Profit.bg.

Общата сума, която са превели българите в чужбина през предходната година, достига 1.699 млрд. лева.

Освен горепосочените дестинации, сред по-непопулярните държави за нашите емигранти са Норвегия (10.2 млн. лева, или 0.60% от общите трансфери), Австралия (11.8 млн. лева, или 0.70% от общата сума), Швеция (12.3 млн. лева, или 0.72% от общата сума), Швейцария (13.07 млн. лева, или 0.76% от общите трансфери), Обединени арабски емирства (14.2 млн. лева, или 0.83% от сумата), Португалия (15.7 млн. лева, или 0.92%) и Дания (16.2 млн. лева, или 0.95% от всички пратени пари).  
Изненада или не, паричните трансфери от българи, живеещи в Южноафриканската република, възлизат на 42.7 млн. лева за миналата година, което оформя дял от 2.51% от всички суми, пратени у нас. Това е и единствената африканска държава, която попада в статистиката на БНБ, обхващаща 23 държави.

Сумата на преводите от ЮАР надминава тази, идваща от страни, за които се смята, че са по-атрактивни дестинации за българите, като Австрия и Франция. За сравнение, сънародниците ни във Франция са превели у нас 37.01 млн. лева през 2016 г., докато тези от Австрия 31.8 млн. лева.

Българите, живеещи в Турция, отчитат 27.2 млн. лева, пратени у нас, или 1.6% от общата сума, а тези, живеещи в Чехия – 22.6 млн. лева, или 1.32% от всички трансфери.

Нашенците, живеещи и работещи в страни, които не попадат в статистиката, оформят внушителната сума от 79.6 млн. лева, или цели 4.7% от всички трансфери. Това означава, че има сериозен брой българи, пръснати из целия свят, които не спират да превеждат суми към родината си.

Страни с най-ниски парични трансфери

Държава Сума за 2016 г. в млн. лв. Процент от общата сума
Кипър 5.3 0.31%
Словения 5.5 0.32%
Русия 8.54 0.50%
Норвегия 10.26 0.60%
Австралия 11.89 0.70%
Швеция 12.3 0.72%
Швейцария 13.07 0.76%
ОАЕ 14.2 0.83%
Португалия 15.7 0.92%
Дания 16.2 0.95%

Традиционно най-големите парични трансфери към България идват от САЩ и Испания, като преводите от тези две страни оформят над 40% от всички преводи. Българите в САЩ са изпратили у нас през миналата година цели 392.89 млн. лева, а тези, живеещи в Испания – 301.6 млн. лева.

Третата най-популярна дестинация за родните емигранти е Гърция. Сумата, преведена от южната ни съседка, достига 133.6 млн. лева, или 7.8% от общите преводи.

Великобритания заема 4-ата позиция по отношение на паричните трансфери със 128.1 млн. лева, или 7.53% от общата сума. Сходна сума пращат и българите в Италия (126.9 млн. лева) и Германия 111.18 млн. лева).

Други популярни дестинации за нашите сънародници са Белгия (63 млн. лева), Холандия (44.5 млн. лева) и Канада (43.2 млн. лева).

Приносът на българите, живеещи и работещи в чужбина, за родната икономика е все по-обсъждана тема. За съжаление, статистиката не дава ясна представа за реалната сума, която влиза у нас, благодарение на емигрантските трансфери. В официалните днни попадат само тези трансфери за суми, надхвърлящи 2500 евро, осъществени от лица, живеещи в чужбина от 1 година или повече, става ясно от методологията на БНБ.

С други думи, статистиката не обхваща сезонните работници, пратените суми под този праг или тези, внесени у нас „на ръка”. Паралелно с това, банките нямат формалното задължение да информират за трансфери над прага от 2500 евро, а го правят по силата на споразумение с БНБ.

Прагът с, който банковата система трябва официално  да се съобразява, е 50 хил. евро. Така, ако официалният праг бъде изцяло възприет от трезорите у нас, то реално ще се изгуби всякаква представа за приноса на българските емигранти. Поради това е необходимо въвеждането на нов начин на отчитане на тези парични трансфери, пише в Методологията на БНБ.

Според различни експертни мнения, сумата, пратена от българите в чужбина, варира между 2 и 3 млрд. евро годишно.