Сблъсък между синдикати и работодатели на тема – минималната работна заплата от 1 януари догодина. Според европейската формула, с която трябва да се съобразят страните членки, включително и България, минималната работна заплата е 50% от средната. Работодателите възроптаха – и сезираха Еврокомисията. А според социалния министър България няма да е готова в срок.

Формулата за определяне на минималната работна заплата като 50% от средната брутна е добра основа, върху която да се надгражда, смятат синдикатите.

„Последните данни показват 1880 лева средна заплата към 4-то тримесечие. От 1 януари 2024 година трябва да се готвим за минимална заплата от около 950 лева. 1351 лева е нетният доход, необходим на един работещ”, заяви Любослав Костов, КНСБ.

Работодатели се опасяват обаче, че европейската формула за минимална заплата ще доведе до поскъпване на продукти и услуги, съкращаване на персонал и разрастване на сивия сектор.

„Средната работна заплата в София е далеч по-висока от тази, която е в страната . Ще бъде много трудно, особено за микро и малките фирми, да поемат такъв непрекъснат ръст на заплащането”, подчерта Мария Минчева, Българска стопанска камара.

От КНСБ контрираха. „Когато МРЗ нараства, се стимулира заетостта, заетостта нараства, безработицата намалява и като цяло отчитаме по-висок икономически растеж. Ерата на евтиния труд свърши и това трябва да го разберат всички в България”, категоричен е Любослав Костов.

Социалният министър също изрази притесненията си относно новата формула. За да се приложи от 1 януари 2024-а, държавата трябва да предложи какъв да е размерът на минималната заплата още на 1 август. То стъпва на изчисленията на Националния статистически институт за средната работна заплата от втората половина на 2022-а и първите 6 месеца на текущата година. Нещо, с което НСИ няма да са готови, смята министър Лазаров.

„Най-ранният период, в който можем да получим информация от Националния статистически институт съгласно зададените параметри, е 12 август – така че това създава затруднения”, подчерта Лазар Лазаров, министър на труда и социалната политика.

Синдикатите обаче увериха, че експертите от НСИ трябва да са готови навреме. „Даже изразиха готовност да изкарат данните за средната заплата няколко дни по-рано”, заяви Любослав Костов.

За да се промени формулата докато е време, работодателските организации изпратиха писмо до Брюксел. Тъй като според тях решението на Парламента от 1 февруари нарушава правото на ЕС.

„Механизмът трябва да бъде договорен между изпълнителната власт, работодатели и синдикати, а не да бъде определяна от политиците на базата на никакви разчети, на базата на един популизъм с посланието, че едни добри политици раздават пари на хората и оправят техния живот”, категорична е Мария Минчева.

Дали България нарушава европейските закони – попитахме един от вносителите на предложението за европейска минимална работна заплата в Европарламента.

„Извинете ме, не искам да бъда груба към работодателите в България, но това е нелепо. Консултирали сме се с юристи – Брюксел не може да постави ултиматум колко висока да е минималната заплата в България, а държавата Ви има свободата да определи какво ще е адекватното ниво на заплащане”, подчерта Ахнес Йонхериус, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, Нидерландия.

България трябва да приложи европейската директива за минимална работна заплата до 15 ноември 2024-а.