Темата за пенсиите у нас от години се свързва с една дума – несигурност. Държавната система е в хроничен дефицит, демографските тенденции са неблагоприятни, а прогнозите на НОИ показват, че след 15–20 години съотношението работещи към пенсионери ще падне до критичното 1:1.
Това означава, че всеки млад човек, който разчита само на държавна пенсия, рискува да се окаже с доходи под прага на бедността.
Колко ще получи един днешен работещ?
Средната пенсия у нас днес е около 928 лв., а минималната – малко над 600 лв.
При средна заплата от 2200 лв. брутно, заместваемостта (процент от дохода, който се получава като пенсия) е едва 40%. В развитите икономики целта е 60–70%.
Това означава, че човек със заплата от 3000 лв. днес може да очаква пенсия от около 1200 лв. – и то след десетилетия инфлация.
Как може да се промени картината?
Финансовите експерти припомнят силата на дългосрочните инвестиции. Пример:
30-годишен, който заделя по 300 лв. месечно във взаимни фондове или индексни ETF-и със средна доходност от 7% годишно, до 65-годишна възраст би натрупал около 850 000 лв.
Това би осигурило доход от около 2800 лв. месечно – повече от двойно над очакваната държавна пенсия.
Къде е проблемът?
Според проучванията:
- 60% от българите нямат никакви дългосрочни спестявания;
- мнозина държат средствата си на депозит с лихви под 2%, които не покриват инфлацията – ефектът е "тиха загуба".
Възможните решения
Втори и трети стълб – задължителните и доброволните пенсионни фондове вече управляват над 20 млрд. лв., но малцина внасят допълнително. А именно тук е "скритата възможност" – данъчни облекчения плюс ефекта на сложната лихва.
Инвестиции – взаимни фондове, ETF-и, дивидентни акции.
Недвижими имоти – традиционен актив у нас, но рисков заради разходи за поддръжка и демографския спад.
Защо времето е най-важно?
Прост пример:
Ако на 25 започнеш да инвестираш 200 лв./месец, на 65 ще имаш около 500 000 лв.
Ако изчакаш до 45 и започнеш с 500 лв./месец, на 65 ще натрупаш едва 240 000 лв.
Изводът: времето е по-важно от сумата.
Заключение
Българите имат избор – да оставят бъдещето си в ръцете на НОИ или да поемат лична отговорност и да изградят допълнителни източници на доходи. Пенсионирането не е въпрос на възраст. То е въпрос на подготовка.
