Американският лек суров петрол успя да премине психологическата бариера от 70 долара за барел, а все повече анализатори си задават въпроса какво означава това за световната икономика. Поскъпването на "черното злато" може да се окаже нож с две остриета, пише Bloomberg.

От началото на тази година петролните фючърси поскъпнаха с 18% и към момента се търгуват на най-високите си нива от 2014 г. насам. Държавите износители на суровината се радват на по-високи финансови постъпления, докато вносителите понасят несгодите на ценовия шок.

Всичко зависи най-вече от причините, които тласкат цените на нефта във възходяща посока. Ако поскъпването се дължи на проблеми с доставките, обикновено се приема за негативен икономически фактор. Ако обаче идва от повишаване на търсенето, то може да е просто поредният сигнал за доброто здраве на глобалната икономика.

И в двата случая обаче има и печеливши, и губещи, особено когато става въпрос за развиващите се пазари. Държавите, които са зависими от вноса на петрол, ще бъдат подложени на все по-сериозен натиск с покачването на цените. Платежните им баланси ще трупат дефицити, а инфлацията ще се повишава. Износителите, от друга страна, ще напълнят държавната си хазна.

Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да напусне ядреното споразумение с Иран внесе допълнителна доза несигурност сред пазарните участници, макар че, според анкетите на Bloomberg, само половината от поскъпването на "черното злато" може да се обясни с евентуалните рискове около доставките от Близкия изток.

Понижението на петролните запаси в САЩ, обявено миналата седмица, също допринесе за скока на цените до 71 долара за барел, припомня изданието.

Какво означава поскъпването на петрола за глобалния растеж?

Световната икономика се радва на най-силния си период от 2011 г. насам. Скъпите горива със сигурност ще се отразят негативно на доходите на домакинствата и на потреблението, но степента на това влияние е различна. Европа е по-уязвима, имайки предвид, че индустриалното производство там регистрира известно забавяне, а освен това по-голямата част от европейските държави са нетни вносители на петрол.

Китай обаче е най-големият вносител в света и там поскъпването на суровината вероятно ще доведе до ускоряване на инфлацията. Тази година се очаква потребителските цени в Поднебесната империя да се повишат с 2.3%, в сравнение с 1.6% за 2017 г.

Повечето анализатори обаче са категорични, че за да се усети глобален ефект от поскъпването на петрола, той трябва да се придвижи още по-нагоре и да успее да се задържи на тези нива. На енергийния пазар се наблюдава и известна сезонна зависимост, тъй като цените често се повишават в първото полугодие, а след това отстъпват.

А и потребителите вече разполагат с възможността да избират и алтернативни енергийни източници, като биогоривата и природния газ.

Как ситуацията в Иран ще се отрази на пазара?

От началото на годината петролът поскъпна с над 14%, като, според източниците на Bloomberg, половината от този ръст може да се обясни с нарастването на търсенето в световен мащаб. Останалото обаче идва от напрежението около иранската ядрена програма и другите рискове, свръзани с доставките от Близкия изток.

Връщането на американските санкции може да удари иранския износ, но в световен мащаб този шок в предлагането може да бъде компенсиран с увеличаване на добивите на други места. Много държави дори биха погледнали на този вариант като добра възможност за завземане на пазарен дял.

Кой печели от по-високите цени на петрола?

Повечето водещи износители на петрол попадат в групата на развиващите се държави. Саудитска Арабия е безспорен лидер - нейната петролна индустрия формира 21% от брутния вътрешен продукт на страната. Това е почти два пъти повече отколкото в Русия, която се нарежда на второ място сред нетните петролни износители, пише още Bloomberg.

Другите печеливиши от настоящата ситуация са Нигерия и Колумбия. Ръстът на приходите ще помогне на тези държави да стабилизират държавните си финанси и да свият дефицитите по текущите си сметки. Това ще позволи на техните правителства да увеличат държавните разходи и да насърчат инвестициите.

Кои са губещите?

Индия, Китай, Тайван, Чили, Турция, Египет и Украйна са сред държавите, които имат най-сериозни поводи за тревога. Поскъпването на петолните доставки означава увеличаване на натиска върху външнотърговските баланси на тези държави, а това ги прави по-уязвими, на фона на повишаващите се лихвени проценти в Съединените щати.

Анализаторите на RBC Capital Markets пък изчисляват индекса на т. нар. "петролна чувствителност", който измерва зависимостите сред азиатските държави. Оказва се, че Малайзия, Тайланд, Китай и Индонезия вероятно ще бъдат изправени пред най-сериозна волатилност при евентуален ценови шок.

Как се справя американската икономика?

Дори поскъпването на петрола да продължи още известно време, то няма да представлява такъв риск за икономиката на САЩ, какъвто би бил в близкото минало. Основната причина за това е т. нар. "шистова революция".

Само допреди няколко години експертите използваха една проста формула, за да калкулират ефектите от поскъпването на петрола върху американската икономика - с всеки 10 долара отгоре върху цената на барела, БВП се понижава с 0.3% за следващата година. Сега обаче, според анализите на Moody’s, този негативен ефект би бил три пъти по-слаб - едва 0.1 на сто.

И дори този минимален спад би бил компенсиран за няколко години, тъй като добивите от шистовите находища също се увеличават успоредно с повишението на цените.

Щатите, в които е концетрирана най-голямата част от петролните компании, ще спечелят от поскъпването. Тексас, Северна Дакота и Уайоминг са типични примери. От друга страна, американските домакинства ще трябва да се подготвят да плащат повече за гориво, а една от най-уязвимите групи са семействата с доходи под средното равнище.

При тях разходите за гориво възлизат на 8% от целия доход, докато при най-богатите 20% този дял е едва 1 на сто.

Ще се повиши ли инфлацията в световен мащаб?

Влиянието на цените на енергийните продукти върху потребителската кошница варира в различните държави. В страни, като Индонезия, Малайзия и Нова Зеландия, делът на горивата в общите разходи на домакинствата е двуцифрен. Централните банкери често използват за измерител на инфлацията т. нар. "основни индекси", които изключват най-волатилните продукти, като хранителните стоки и енергийните ресурси.

Ако цените обаче се задържат устойчиво на сегашните си нива, общите инфлационни процеси също ще се ускорят, тъй като по-скъпите горива започват да се отразяват на транспорта, енергетиката и много от останалите структуроопределящи икономически отрасли.

Как ще реагират централните банкери?

Ако високите цени на петрола действително тласнат инфлацията нагоре, водещите централни банкери ще имат в ръцете си още една причина да започнат да затягат монетарната политика, пише Bloomberg. Нещо, което Федералният резерв на САЩ вече започна да прави.

В Индия, която е една от най-уязвимите икономики, централната банка ще се изправи пред сериозно предизвикателство с поскъпването на "черното злато". На фона на рязката обезценка на рупията, все повече анализатори се присъединяват към прогнозата, че институцията ще бъде принудена да действа скоро и да започне да вдига лихвите, тъй като продуктът, който заема най-голям дял във вноса, става все по-скъп.

Тайланд и Индонезия се намират в подобна ситуация. До този момент умерената инфлация беше една от основните причини, поради които централните банкери държаха лихвите ниски. При цена на петрола от над 70 долара за барел обаче, статуквото започва да се пропуква.