Когато дойде време за ваканция на море по време на пандемия от Ковид 19, все повече от нас започнаха да оценяват необходимостта от наличие на курорти с природа - без шум, без много хора и без мръсотия.


Именно това е причината всеки от подрастващото поколение неизменно да се сети за някой от неразвитите природни курорти, планирани през 70-те години на миналия век - за дивото Южно Черноморие, за дюните, за тополите и опънатите под тях палатки, пише "Труд".

За съжаление българското Черноморие през последните години се застрои изключително хаотично, а природата не успя да се съчетае с курортите така, както са били планирани.

Разлиствайки книгата „Архитектурата на нашите черноморски курорти” от арх. Г. Стоилов и арх. А. Шарлиев, издадена през 1975 г., може да видим как всъщност са били замислени градоустройствата и плановете на хотели в Слънчев бряг, Несебър, Созопол и Приморско. Мащабът по отношение на броя легла е планиран да бъде същият в годините, но не толкова  безразборно приложен.

Ако погледнем на юг от Бургас, предвиждането е било там да започне ново строителство с нови хотели, почивни станции, лагери, къмпинги, мотели. С общо 175 000 легла. Старите гори трябвало да бъдат подновени и превърнати в паркове и резервати. Предвидено е да се застрои около плажовете Каваци, Аркутино, устието на Ропотамо и Стамополо.

 

Разлиствайки книгата „Архитектурата на нашите черноморски курорти” от арх. Г. Стоилов и арх. А. Шарлиев, издадена през 1975 г., може да видим как всъщност са били замислени градоустройствата и плановете на хотели

Каваци е трябвало да бъде нисък комплекс, наподобяващ близкия Созопол. Днес там има множество единични сгради с различна височина и липса на идентичност и обща визия.

Къмпинг „Градина“ е планиран да посреща само каравани, с тотално отсъствие на каквито и да е сгради. Днес там има множество 5 и 6-етажни постройки без ландшафт, без паркове и алеи. Налице е дори и строителство върху дюни. А на единственият къмпинг до скоро нямаше тоалетна.

По план Аркутино е трябвало да бъде с луксозни хотели, а устието на Ропотамо — с групи високоетажни хотели. Днес мащабът по отношение на планираната бройка легла е достигнат, но базиран на хаотично презастрояване, без визия и синхронизация с природата. 

Местност Аркутино – правилното съчетаване на природа и туризъм

В местността е въведен в експлоатация комплекс -  ,,Фемили Ризорт Аркутино, построен през 2008 година с разрешение за строеж за вилни сгради.

Съществува груб строеж на бившия комплекс ,,Знаме на мира‘‘, изграден през 1986 г., мотел измежду дюните в Приморско, заедно с няколко малки къщи и ресторант, а ново строителство не се допуска и не се планира.

Аркутино е единственото място в България, където паралелно в един сезон могат да се видят защитените от закона водни и пясъчни лилии.

През 1981 г. Министерският съвет взима решение да се изключат общо 1877 декара от държавен горски фонд и да се предоставят за изграждане на творчески екологичен комплекс ,,Ропотамо’’ към център „Знаме на мира“. По онова време звеното е част от Комитета по култура. Само две години по късно, на 16 декември 1983 г. приключва и архитектурният проект на комплекса, изработен от държавната ,,Главпроект“.

Книгата от 1975 г. ,,Архитектурата на нашите черноморски курорти“ първа разказва за плановете за строителството на център ,,Знаме на мира“. В нея са описани и плановете за развитие на ,,Дружба’’, ,,Златни пясъци’’, ,,Слънчев бряг’’ и още много други курорти. Тоест стартът на всички тези комплекси е бил равен през 80-те години, но Аркутино така и не стига до своето финално развитие. От една страна това е добре, защото може би днес няма да бъдат повторени грешките с презастрояването в останалите български курорти.

През 1986 г. за над 600 декара се издават строителни разрешения за строителство на комплекс жилищна група ,,Знаме на мира‘‘. Няколко години по-късно изграждането спира до етап груб строеж поради липса на финансиране от Министерството на културата. 

В търсене на решение за довършване, Министерски съвет го прехвърля от Министерството на културата към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но за други цели, поради отпаднала необходимост от изграждане на такъв център.

През 1986 г. за над 600 декара се издават строителни разрешения за строителство на комплекс жилищна група ,,Знаме на мира‘‘. Няколко години по-късно изграждането спира до етап груб строеж поради липса на финансиране от Министерството на културата. В търсене на решение за довършване, Министерски съвет го прехвърля от Министерството на културата към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но за други цели, поради отпаднала необходимост от изграждане на такъв център. 

Структурите на постройките от страната на община Приморско в местност Аркутино  напомнят на бунгала, разположени вертикално - открита комуникация и общи зони за релакс с възможност да си паркираш колата „под око“. Но до сега постройките ,,Знаме на мира’’ в стоят замразени, потънали в забрава, напомняйки за една мечта, която остава неосъществена.

След промените през 1989 г. имотите се прехвърлят между Министерството на културата, Министерството на образованието, частни строителни фирми и дори чуждестранни инвеститори. 

Междувременно се водят поредица от дела за установяване на границите на буферната зона на резерват „Ропотамо“, непозволяваща извършване на каквото и да е ново строителство извън съществуващото. От едната страна са собствениците на имоти, а от другата  държавата в лицето на Министерството на околната среда и водите.

В крайна сметка битката е спечелена от държавата със съдебно решение 2236 от 2018 г.,  като границите на буферната зона на резерват „Ропотамо“ включват почти всички частни имоти в Аркутино. Така на практика ново застрояване извън съществуващото не се позволява и не се планира, а всички стари Подробни устройствени планове (ПУП) за ново строителство се обезсилват.

По този начин местността Аркутино има своя шанс с довършителни дейности зданията да добият нов облик и да се изпълнят с живот.

От фактите до тук следва този случай да е първия позитивен в новата ни история на симбиоза между развитие на туризъм и съхраняване на природата. 

Резиденция „Перла“ – борба между инвеститор и екологични организации за ново строителство в защитена местност 

През 90-те години, преди имотът да бъде приватизиран, интериорът на сградата е бил впечатляващ за онова време. А покрай нея е имало гигантски папури, растящи по пътя. 

Днес няма и следа от папури, а резиденцията е оградена, не се използва и вътре не може да се влезе. Подходите са занемарени и буренясали. Такава е съдбата на бившата лятна вила на Тодор Живков край Приморско. Преди години тя беше превърната в оазис за избрани, а днес е затънала в разруха.

Нищо от сегашните руини не напомня за красивата сграда на брега на морето, която е била  предназначена единствено и само за най-приближените на Тато. Гората около резиденцията вече „завладява“ останките от сградата. Изкъртени прозорци, рушащи се тераси, мухъл и боклуци - това е само част от пейзажа на вече занемареното и изоставено място. Единствено табелите „Частна собственост“ показват, че то поне на хартия има стопанин.

А собственик на целия терен от близо 130 декара е дъщерното дружество на бившата корпорация на покойния Илия Павлов „Мултигруп“ - „Балкантурист" (чрез компанията си „Перла Г").

Идеите за оползотворяването на имота бяха много и различни, но след смъртта на Илия Павлов през 2003-а, империята му започна да се разпада.

Основната наследничка на простреляния олигарх -  Дарина Павлова, започна да крои големи планове за наследеното имущество.

Преди години се заговори, че резиденция „Перла“ е обявена за продан срещу 38 млн. евро. Уж се бяха появили и кандидати от Изток. Според слуховете богати индийци пожелали да купят западналата резиденция. Амбицията им обаче била да изградят там свръхлуксозно ваканционно селище - сиреч да излеят още бетон на този красив морски бряг. Проблемът с екологичната мрежа „Натура 2000“ обаче попарил мераците им.

Самата Дарина Павлова обаче категорично отрече да е обявявала имота за продажба и дори посочи, че има сериозни планове за развитието на комплекса.

Инвеститор поискал да построи хотелски комплекс и курортни сгради с места за общо 2000 посетители. 

Сега обаче този проект очевидно е леко редуциран, тъй като реализацията на градежа е предвидена в местността „Беглик Таш“. Тя е в две защитени зони по Закона за биологичното разнообразие - „Ропотамо“, за опазване на местообитанията на дивата флора и фауна, и „Комплекс Ропотамо“, за опазване на дивите птици.

Освен това е в границите на защита и по линия на Рамсарската конвенция, която има за цел опазване на влажните зони. В непосредствена близост са и защитените местности „Пясъчни дюни Перла“ и „Стамополу“.

Планът за инвестиция се появява в началото на 2009-а, когато документалният стопанин на имота „Перла Г“ внася инвестиционно предложение в община Приморско, на базата на което да бъде разработен ПУП и да се смени статутът на горските територии около резиденцията за да се реализира ново строителство.

Проектът предвижда обособяване на общо пет урегулирани поземлени имота, върху които да бъдат изградени постройки с места за 2000 туристи. Плановете са недостроеният хотел край резиденцията да бъде завършен и в района около него да бъдат вдигнати още 15 курортни сгради с апартаменти. Към тях трябва да бъдат направени и прилежащата инфраструктура, басейни, ресторанти, паркинг и магазини.

Проектът е атакуван в съда от екоорганизации, като процесът продължава до днес. Към настоящия момент процедурата по съгласуване по реда на екологичното законодателство на изменението на Общия устройствен план на община Приморско все още не е приключила.

Може би за да се развие днешната разруха, собствениците трябва да намалят мераците си за ново застрояване и да се ограничат в реконструкция на съществуващото, или да се изчака съдът да прецени правилното прилагане на закона по този казус.

Засега единственото сигурно е, че „перлата“ на родното ни Черноморие се е превърнала в бунище, оставено на волята на природата. А успокоението е, че змиите не се задържат на мръсно.