Качеството на биохраните често идва на своята високата цена. Десетки примери показват продукти, основно месни, с двойни и тройни надценки. Био охладено свинско месо, продавано в една от столичните търовски вериги, струва 284 лв за килограм. Така излиза, че прасе 100 кг струва колкото килограм и 200 грама био свинско месо, или 6 пържоли.
От търговската верига обясняват пред bTV, че: "Био месните продукти са внос от Германия.  В периода на зимните празници, бяха внесени допълнителни месни артикули, сред които и дивечови, за да се задоволят изискванията на клиентите, които знаят могат да бъдат намерени и гурме продукти. Фактори като транспортни разходи и ДДС от 20% ( за пример в Германия той е 7%) няма как да не бъдат отчетени при ценообразуването."

Проблемът според Албена Симеонова е липсата на сертифицирани кланици у нас и нуждата месото или да се внася или наше месо да се разфасова зад граница. „Всички продукти идват от чужбина и се плаща за товар, разфасовка и транспорт.

Земеделското министерство трябва да се насочи към сертифициране на месото, посочи тя. По думите й има родни производители, които изнасят животните си в европейски страни и ги разфасоват там. След това ги внасят с надценката на продукти, който е разфсован в ЕС.

Димитър Зоров, от асоциацията на млекопреработвателите, изрази позицията, че продуктите от биоземеделие и биоживотновъдство трябва да са до 30 на сто по-скъпи. И затова е нужно да има компенсаторни плащания.

Иван Мутафчиев, който е собственик на биоферма за козе мляко и сирене, коментира, че дават на животните храна и вода в хармония с природата. Затова и те пускат малко мляко, но качествено.
Фермерите сами осигуряват храната на животните от ливади в близост до фермата. Фуражи не се допускат, а лекарства- рядко и в определени дози. Мутафчиев е категоричен, че когато се наложи лечение се консултира със сертифициращия орган.

Биопроизводителите не могат да си обяснят високата цена на вносните биопродукти. Признават, че цената на тяхното мляко и сирене също е по- висока от тези на обикновените млечни продукти, но разликата не е драстична.

„Преработваме млякото, което произвеждаме във фермата си в собствена фабрика и предлагаме вече готов продукт, който излиза на пазара и е достъпен за хората. 13,50 лв. е килограма при нас сирене”, поясни Тодорка Мутафчиева.

Литър пастьоризирано прясно мляко без консерванти и с краткотраен срок на годност на щандовете в магазините струва 2,50 лв. Киселото мляко е по думите им по-трудоемко и се прави в стъклени буркани. Цената за около 600 г. до 580 г. е  2,50 лв. При вносните продукти един литър такова пастьоризирано мляко, е под 6-7 лв.Мутафчиеви отглеждат 200 животни. Сега фабриката не работи, защото козите се сдобиват с малки. Бизнесът им е само в производството на млечни продукти, тъй като няма специализирани биокланици.

Според Димитър Зоров една от грешните политики е, че домашното значи био. „Как очакваме продуктите да бъдат в магазините. Всички големи търговски вериги трябва да имат постоянен достъп и количество. Затова нямат сметка да направят кланица”, обясни той.