“Над 67% от левовете вече са изтеглени от обращение. Очакването ни е над 90% от българската валута да бъде изтеглена до края на тази седмица“, обяви Илия Лингорски, член на УС на БНБ и председател на съвета на директорите на Българския монетен двор.
Това съобщи, че 5,3 милиарда евро вече са в обращение и участват активно в икономическия живот на страната.
Предстои управителният съвет на БНБ да вземе решение за лихвените проценти, както и за излизането от валутния борд. "Станахме членове на една от най-големите валути в света.
поне половината от емитираните над 900 млн. стотинки да бъдат обект на интерес от търсачите на валути", заяви Лингорски по време на сесията "България в еврозоната: Укрепване на икономическата стабилност“ в рамките на шестото издание на Софийския икономически форум.
Заместник-министърът на финансите Методи Методиев, обяви, че е горд, че на гърба на евромонетата е изобразен свети Иван Рилски. “Така разпространяваме християнството и нашата идентичност в света", каза Методиев.
"България не промени своя курс, въпреки неустойчивите времена в политическо отношение.
През последните години при различни правителства останахме твърди по отношение на курса за приемане на еврото за национална валута, общувахме много добре с Европейската комисия и ЕЦБ – нашите европейски партньори, и продължихме да се подготвяме за смяната“, добави зам.-министърът.
Той подчерта, че през последните 15-20 години България поддържа предсказуема макроикономичесека политика: стабилни бюджети и режим на валутен борд- втори стълб на макроикономическата ни стабилност.
България остава държава, в която няма макроикономически дисбаланси“, каза зам.-министърът.
Методиев благодари на българските търговски банки, БНБ, правителството и законодателите за плавния и успешен преход към еврото.
Според него бъдещите правителства трябва да продължат да водят благоразумна финансова политика. “Еврото е инструмент и фактор за по-добър икономически растеж, но как ще го използваме, зависи от нас“, каза Методиев.
По думите му е време България да си постави нови стратегически цели, които да следва.
Опита си от приемането на еврото за национална валута сподели Д-р Сандра Швалек, заместник-управител на Хърватската национална банка.
“Макар за външния свят да не изглежда трудно да се приеме еврото, всъщност това е много трудна задача", каза тя и поздрави България с присъединяването и подчерта, че това е признак за зрялост и отдаденост на институциите.
"След влизането в еврозоната имахме по-голяма стабилност и по-малко рискове. Хърватия, както България, беше от най-подготвените държави за приемане на еврото“, посочи д-р Швалек.
"Ние имахме външен дълг 115% процента от БВП. Откакто приехме еврото има сериозно подобрение“, каза още тя. След приемането на еврото Хървития е повишила кредитния си рейтинт:
"Така стана и за България, още преди присъединяването към еврозоната. В момента имаме най-високия кредитен рейтинг.
Това има значение сред потенциалните купувачи на хърватския дълг. Освен това, цената на кредитирането падна значително.
В момента домакинствата могат да получат ипотечни кредити на по-ниски лихвени проценти от германците. Лихвата по ипотечните кредити в момента е под 3%“, обяви д-р Швалек.
"Хърватия имаше лошия късмет да влезе в еврозоната при висока инфлация. Широката общественост и медиите разглеждаха въвеждането на еврото като виновник, но всъщност приносът му беше пренебрежим.
То ни донесе всичко, което очаквахаве от него. Сега участваме в изграждането на паричната политика в еврозоната, не сме само пасивни наблюдатели“, каза още д-р Сандра Швалек.
Според бившия вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова сега е точният момент България да се присъедини към еврозоната.
"Европа предоставя множество възможности и предимства, но зависи от нас как ще ги управляваме и използваме", смята Попова.
По думите ѝ България трябва да внимава с три от основните рискове.
"Първият е свързан с управление на очакванията Влизането в еврозоната създава възможности, но не създава чудеса.
Втори риск е динамиката – достъпът до финансиране, но той трябва да се използва за производителност, не само за потребление. Третият елемент е институционалната и политическа стабилност. От нас зависи да управляваме събитията внимателно“, категорична бе Павлова.
