Новото държавно ръководство в лицето на „Прогресивна България“ очевидно ревизира мащабните инфраструктурни планове на страната и се отказва от дълго обсъжданото разширяване на автомагистрала „Тракия“ в най-натоварения ѝ участък от София до Пловдив. Тази сериозна промяна в курса на регионалната политика става ясна от последните коментари на министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков.
Вместо добавянето на нови ленти към съществуващия аутобан, ведомството пренасочва фокуса си към проектирането и изграждането на изцяло ново трасе. Става дума за бъдещата АМ "Рила", която според новата визия на министерството трябва да поеме ролята на стратегически байпас за облекчаване на трафика по АМ "Тракия".
Новият алтернативен проект е замислен така, че да осигури директна и бърза връзка между няколко основни пътни артерии в Южна България, като същевременно се заговори и за неговото ключово обвързване с трасето на АМ "Струма", обясни Иван Шиков.
Плановете за този нов коридор обаче изненадаха експертния сектор, тъй като доскоро добавянето на нови платна по основния аутобан на страната се смяташе за безалтернативно решение.
Самият арх. Шишков в предходни свои мандати отстояваше тезата, че капацитетът на връзката между столицата и Пловдив е напълно изчерпан и изисква незабавни мерки. Сегашното пренасочване на държавните приоритети към изцяло ново строителство поставя под въпрос натрупаната до момента проектна готовност.
Хронологията на казуса показва, че за първи път темата за разширяването на най-важния български аутобан бе повдигната официално от бившия премиер Бойко Борисов през 2017 година.
Тогава той подчерта, че водещата пътна артерия на страната отеснява за бизнеса и икономиката, поради което спешно трябва да се мислят дългосрочни варианти за нейното разширяване.
Впоследствие, по време на среща с представители на туристическия бранш през септември 2021 година, Борисов превърна проекта в основно политическо обещание, декларирайки го като водещ приоритет за бранша.
В плановете му тогава бе изрично заложено изграждането на изцяло нова, трета активна лента във всяко едно от платната за движение на Тракия. Вотът тогава бе спечелен от Продължаваме промяната и се състави кабинета "Петков", а Борисов бе в опозиция. Заради това и плановете не се реализираха.
Развитието на проекта получи реален административен тласък през 2023 година, когато именно арх. Иван Шишков в качеството си на служебен регионален министър обяви разширяването на първите 168 километра от София до Оризово за "изключително неотложно".
По негово разпореждане тогава бяха задействани първите мащабни процедури по проектиране и изготвяне на оценки за въздействието върху околната среда.
Приемствеността в тази политика бе потвърдена и през януари 2024 година от следващия министър Андрей Цеков, който официално обяви подготовката на обществена поръчка за идеен проект за разширяване на целия участък между София и Пловдив с по още едно платно в двете посоки. Впоследствие обаче правителството на ГЕРБ с БСП, ИТН, ползващо подкрепата на ДПС забави този проект, за да стане ясно, че днес вече е тотално неактуален.
Откъде ще преминава АМ Рила
Проектното трасе на бъдещата АМ "Рила" е замислено като стратегическа южна дъга, която да свърже директно няколко от най-важните транспортни коридори в страната. Основното ядро на маршрута предвижда свързването на АМ "Струма" в района на град Дупница, преминаване през Самоков и Долна баня, за да се достигне до директна пресечна точка с АМ "Тракия" при Ихтиман.
В по-мащабния си географски обхват проектът има за цел да осигури бърз транзитен коридор от границата с Република Северна Македония при Гюешево и Кюстендил, пропускайки изцяло претоварения софийски околовръстен път. Това трасе би функционирало като естествен и високоскоростен разпределител на тежкия трафик между Югозападна България, Балканите и Черноморието.
Към настоящия момент от АМ "Рила" няма изграден нито един километър, като проектът остава изцяло на хартия в начална фаза на планиране. През последните десетилетия идеята за този южен аутобан бе многократно рестартирана и замразявана от различните правителства, но реални строителни дейности така и не са стартирали на терен.
Всички налични напредъци по казуса досега се изчерпват със стари предпроектни проучвания, концептуални идейни трасета и частични екологични анализи, които изискват пълно актуализиране.
Поради липсата на осигурено целево финансиране, одобрен краен технически проект и приключили отчуждителни процедури, изграждането на аутобана се разглежда по-скоро като мащабна дългосрочна визия, отколкото като обект с реална инвестиционна готовност.
Това е една от магистралите, за които правителството ще търси партньор, който да я изгради и събира после такси за преминаване.
