Да се промени сега действащата схема на плащане на осигуровките у нас - 60% - за сметка на работодателя и 40% - за сметка на работника, като служителите да плащат по-високи и дори да поемат целите осигуровки.

Това се предлага като мярка срещу недекларираната заетост в страната в представената от Асоциация на индустриалния капитал в България Национална карта на недекларираната заетост, пише Труд бг.

Според проф. Емилия Ченгелова, която представи изследване по темата, по този начин ще се намали икономическият интерес на работодателя от недекларирана заетост и в същото време ще се увеличи интересът на работника, не само да има трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.

Друга мярка е осъвременяване на трудовото законодателство, за да се изключат “вратичките”, които сега позволяват наемането на хора без договор.

Работодателите искат и да се въведе системи от бонуси и стимули за коректните фирми. 29 на сто е недекларираният труд в България, показва изследването на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Проучването е проведено сред 630 предприятия, в които освен работодателят, въпросник попълват и работниците.

Пет вида недекларирана заетост се използват у нас. Най-честата практика е работа на договор с фиктивни клаузи, като част от парите се дават на ръка.

На второ място се прилага практиката да не се плаща извънреден труд, както и да се ползват прикрити трудови договори - тоест сключва се граждански договор, за да не плаща работодателят осигуровки.

Едва след това се прилага практиката да се наемат хора без трудов договор, а на последно място е използването на фалшива самонаетост, обясни проф. Ченгелова.

91% от работниците и 83% от работодателите смятат, че недеклариран труд има, защото законите у нас оставят вратички.

Други фактори са ниските санкции, както и демотивацията на хората да плащат осигуровки, защото не вярват в здравната и пенсионната системи, показва още изследването.

Според заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров различни изследвания за сивата икономика у нас показват, че делът є намалява. За последните 10 години делът на икономиката на светло се е повишил от 64% до 80 на сто, допълни той.

Пандемията показа колко е важно работниците да се осигуряват на реалните доходи. Сега се видя, че на помощта на държавата може да се разчита, само ако бизнесът работи на светло, отбеляза и зам.-министърът на финансите Даниела Петрова.

Спазват правилата на ръководните постове

Най-много нарушения в Ямбол и Видин

Според усреднените оценки на работодателите и работниците, най-високи са дяловете на недекларираната заетост в областите Видин (33,5%), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5%).

Най-ниските дялове са установени в областите Кюстендил (24,1%), Смолян (23,6%) и Търговище (21,1%), показва още изследването на АИКБ.

Най-много хора, които работят без да се спазват трудовите им права, има в секторите преработваща промишленост, строителство, ремонт на автомобили и селско стопанство.

Колкото по-ниско квалифицирано е дадено наето лице, толкова по-силно е уязвимо то към включване в практики на недекларирана заетост, обясни проф. Емилия Ченгелова.

По думите ѝ колкото по-високо в йерархията е наетото лице, толкова по-ниска е вероятността да работи без да се спазват трудовите му права.