С появата на новите електронни и компютърни технологии както в сферата на производството, така и въввсички останали сфери на социално-политическия живот на обществото на национално и на международно равнище настъпиха сериозни функционални промени.

Познатото ни от близкото минало твърде агресивно противопоставяне между отделните държави в икономически и социално-политически план все по-категорично се преориентира към осъществяване на партньорство и взаимодействие по всички възможни направления.

Днес все по-често производственото партньорство започва още от етапа на проектирането и реализирането на научни изследвания и разработки, които да имат като краен резултат създаването на нови производствени техники и технологии, които да доведат до появата на нови видове стоки и услуги и до повишаването на производителността на труда по цялата верига от взаимосвързани и производствено кооперирани производства. 

Само до преди няколко десетилетия разработените на научна основа технически и технологични новости в сферата на производството и организацията на стопанската дейност бяха обект на строго пазена тайна, то днес вече продажбата на патенти и лицензии е обичайна търговска практика, която формира специфичен търговски сегмент както на националните пазари на отделните страни, така и на световния пазар. Търговията с патенти и лицензии решава успешно няколковажни за съвременните икономически отношения проблеми.

От една страна, всеки инвеститор, който е вложил средства за организирането на научни изследвания, с цел да бъдат създадени нови по-съвършени техники и технологии за осъществяването на производствена и търговска дейност има възможност не само да възстанови вложените средства в подобна инвестиция, но и да реализира определена печалба. 

От друга страна, по-бързото и едновременно модернизиране на стопанската дейност в определена сфера на икономиката повишава производителността на труда и ефективността на производството не само в тази сфера, а и по цялата верига от взаимно свързани производствени и търговски отношения и дейности в цялата икономика както на национално, така и на международно равнище. 

Обмена на новосъздадени техники и технологии разкрива възможности за организирането на производството нанови видове стоки и услуги, с които да се разшири номенклатурата на предлаганите на пазара продукти. Това води до повишаване на жизнения стандарт на обществото на национално и на световно равнище.

И не на последно място е важно да се отбележи, че обмена на технически и технологични новости в производството и в развитието на цялостната стопанска дейност води до задълбочаване на специализацията и кооперирането на производството и до повишаване на производителността на труда и снижаването на цените на предлаганите на пазара стоки и услуги. Така по-високият жизнен стандарт става достъпен за все по-широки кръгове от населението и се преодолява социалното неравенство в обществото. 

Разбира се, в условията на пазарен тип икономика се запазват съществените различия в доходите между различните социални групи, но тези различия вече не пораждат конфликтни противоречия в обществените отношения, които да разрушават хармонията на човешките отношения в условията на съвременния културно-цивилизационен модел на обществото.

 В условията на съвременната научно-техническа революция по-високият жизнен стандарт на населението има две количествени характеристики. Първата, това е по-високият обем на личното и общественото потребление, а втората, това е по-богатата структура на масово предлаганите на пазара  стоки и услуги, които са свободно достъпни за широки кръгове от населението, независимо от съществуващите различия в доходите.

Друга важна особеност на съвременното високо технологично производство, което предлага на пазара широка номенклатура от стоки и услуги в значителни обеми е, че на пазара това предлагане среща аналогично по мащаби платежоспособно потребителско търсене, в резултат на което се реализира мащабен стокообмен, който задоволява интересите както на производителите, така и на потребителите.

Но при тези огромни мащаби на осъществяваното на пазарен принцип производство и потребление на съвременната номенклатура на стоки и услуги не може да се реализира само на основата на капацитета на националните икономики на отделните страни. Съвременният културно-цивилизационен и икономически модел на обществото се основава на възможността за един широк и демократичен модел на развитие на международните търговски взаимоотношения между икономките на отделните страни в рамките на все по-устойчиво функционираща световна икономика.

 Специализацията и кооперирането на производството се утвърждава като един от решаващите фактори за развитието на икономиката както на национално, така и на международно равнище. Но специализацията и кооперирането на производството на международно равнище предполага разширяване на международната търговия и на международния стокообмен.

В този аспект на световния пазар е важно да функционира мащабно и безконфликтно една всеобщо приета и активно използвана световна валута, която в качеството си на международно платежно средство ще може успешно да обслужва взаимоотношенията между производителите и потребителите на пазара. 

След възникването през 19-ти век на световния капиталистически пазар се правят множество най-различни опити за създаването на световна валута. Редица страни, които активно участват в световния стокообмен правят опити да наложат своите национални валути като световно платежно средство. За определени периоди от време в качеството на световни валути са използвани английската лира стерлинга и швейцарския франк.

Прави се опит също така да се формират в рамките на световния финансов пазар относително устойчиви обменни курсове между определен брой национални валути, които всяка поотделно без да е доминираща на световния финансов пазар да може да се използва като разплащателно средство при международната търговия.

Като гаранция за реализирането на тази схема се използва осъществената регулация на обменните курсове между няколко на брой национални валути. Когато всички тези опити за намиране на устойчива световна валута не се реализират успешно в крайна сметка доларът на САЩ постепенно се утвърждава като световна валута. 

Само до преди няколко години доларът на САЩ успешнореализираше своите функции на световна валута,приемана с доверие както като международно разплащателно средство, така и като финансов ресурс, който редица страни и големи стопански субекти използваха като възможност за съхранение на своите финансови запаси.

Но в последните години доверието към долара на САЩ като надеждна световна валута започна да спада с твърде ускорени темпове. Причините за това са основно две. Първата, това е бързото разрастване на световната икономика и на международния стокообмен. В новите условия икономиката на САЩ вече не е и не може да бъде надеждна гаранция за стабилността на своята национална валута в нейното качество на световно платежно средство. 

Втората причина, поради която доларът на САЩ започна да губи своята устойчивост като световна валута е зародилата се криза в световната икономика, която ограничи обема на световния стокообмен и формира съществен излишък от долари в качеството им на световна валута. Този излишък се концентрира основно в банковата система на САЩ.

Пренаситени със свободни финансови ресурси американските банки започнаха по-безконтролно да кредитират физически и юридически лица, които се оказаха неспособни редовно да обслужват своите кредити. Това наруши стабилността на банковата система на САЩ и компрометира доверието в долара като световна валута.

Показателна в това отношение се оказа финансовата криза от 2007-2008 г., когато фалита на няколко банки на САЩ наруши стабилността на финансовата система на страната, от където финансовата криза се разпространи практически в цялата световна икономика. Този световен финансов колапс беше сравнително бързо овладян и прекратен и не можа да създаде сериозни икономически щети.

Тази финансова криза показа, че американският долар вече не е достатъчно надеждна международна валута – от една страна, а от друга, че в съвременните условия икономическото и политическото партньорство и взаимодействие между страните на световния пазар може достатъчно ефективно да регулира финансовите и икономическите процеси на национално и на международно равнище, така, че финансовите процеси в световната икономика да са достатъчно устойчиви и предсказуеми.

Както е известно, след края на Втората световна война светът се раздели на два противостоящи си в политически и икономически план лагера. Единият лагер беше обединен около политиката и икономиката на САЩ. В него бяха включени страните с развита пазарна икономика и капиталистически модел на държавно управление. Вторият лагер беше формиран от Съветския съюз и в него бяха включени в основната си част страни с по-слабо развита икономика, на които беше наложен съветскят социалистичски модел на държавно и икономическо управление. 

Но за почти половин век след края на войната се оказа, че социализмът като теория и практика е недостатъчно ефективен и не може да генерира тези социални и икономически постижения, които се реализираха в лагера на страните с капиталистически модел на държавно управление и пазарна икономика. Това наложи Съветският съюз да осъществи така наречения „преход” към демокрация и пазарна икономика. Подобен „преход” осъществиха и всички останали страни от вече бившия социалистически лагер. Така доскоро двуполярният световен политически и икономически модел се трансформира в многополярен. В света се появиха няколко мощни политически и икономически центъра.

Това са САЩ, Русия, Китай, Индия и страните обединени в Европейския съюз. В този многополярен свят вече доларът на САЩ трудно може да функционира като ефективна световна валута. Това породи необходимостта да се търсят други алтернативни варианти за осъществяване на световния търговски обмен. Така например Русия и Китай вече се опитват да търгуват помежду си на базата на използване на националните си валути като разплащателно средство. 

На базата на общуването и партньорството в системата на интернет се появиха опити за имитиране на така наречената криптовалута, която макар и твърде условна и икономически необезпечена, за да има необходимата стабилност и функционален капацитет, все пак се използва макар и твърде предпазливо от някои участници в световния търговски стокообмен като международно разплащателно средство. 

В този контекст в последно време се лансират идеи на правителствено равнище Англия да емитира криптовалута, която да е икономически обезпечена от капацитета на английската икономика, за да може да се приема с по-голямо доверие като международно платежно средство. Дали ще се направи реален опит за реализирането на подобна идея е трудно да се прогнозира, но едно е ясно. Съвременната международна търговия остро се нуждае от нова ефективна международна валута, която да замени долара на САЩ като международно разплащателно средство и да бъде приета с необходимото доверие от всички участници на световния стоков пазар.

Процесът на търсене и утвърждаване на ефективна и успешно функционираща международна валута на световния пазар и в световната икономика минава през множество етапи от началото на възникването на световния капиталистически пазар през 19-ти век до наши дни. 

В периода след Втората световна война като основна и устойчиво функционираща световна валута се утвърди доларът на САЩ.

Социалистическият държавно-икономически модел на управление се оказа неуспешен, което принуди Съветският съюз и останалите страни от социалистическия лагер да осъществят „преход” към демокрация и пазарна икономика. 

Но дори до осъществяването на „прехода” социалистическите страни участваха активно на световния стоков пазар, където доларът на САЩ беше основно разплащателно средство. Така повече от половин век въпреки двуполюсния характер на световните политически и икономически отношения световният търговски обмен и световната икономика останаха подвластни на икономическата и държавната политика на САЩ и на долара като световно разплащателно средство. 

Но с появата на новите електронни и компютърни техники и технологии както в икономиката, така и във всички останали сфери на обществения живот двуполюсният световен политически и икономически живот на съвременното човешко общество започна да се разгражда. Множество национални икономики започнаха да се оформят като самодостатъчни и да се обособяват като относително независими участници в световната икономика и политика.

 За това съществено допринесе и „прехода” на вече бившите социалистически държави към капиталистически модел на управление на своя икономически и социално-политически живот. В този многополярен свят доминиращата икономическа и политическа роля на САЩ и на долара на САЩ като основна международна валута загубиха своята роля и значение в международните политически и икономически отношения. 

В съвременния свят икономиката на САЩ и доларът като международна валута вече не могат да са устойчив фактор за развитието на световната икономика и на световната търговия. 

Тази световна финансова криза беше овладяна сравнително бързо и не успя да нанесе сериознипоражения нито на световната икономика и търговия, нито на националните икономики на отделните страни, независимо от техните мащаби и функционална свързаност със световната икономика и международната търговия. 

Днес в условията на многополярен свят една отделно взета държава, колкото и значима да е тя в световната политика и в световната икономика не може едностранно да наложи своята икономика и своята национална валута като условие и гаранция за успешното функциониране на световната икономика и на международния търговски стокообмен.

Този извод в никаква степен не обезсмисля и не омаловажава необходимостта от замяната на долара на САЩ като световна валута с друга световна валута, която не само да замени долара като световно разплащателно средство, но дори да бъде много по-устойчива и ефективна от него на световния пазар и в световната икономика. 

Както вече стана дума в съвременните условия световната икономика и международния пазар са условие и гаранция за осигуряването на висок жизнен стандарт на населението в целия свят, независимо от капацитета и производствената ефективност на отделните национални икономики.

В съвременните условия международната специализация и коопериране на производството е определящ фактор както за успешното функциониране на националните икономики на всички страни по света, така и за осигуряването на висок и устойчив жизнен стандарт на населението както в големите страни с многоотраслова и ефективно функционираща национална икономика, така и за жизнения стандарт на населението в по-малките страни, икономиките на които в много по-голяма степен зависят от участието в световния търговски стокообмен, за да гарантират жизнен стандарт на своето население, който да е аналогичен на жизнения стандарт на населението в големите страни с високо мащабна и многоотраслово развита икономика. 

В този план значението на необходимостта от замяна на долара на САЩ като основна международна валута с друго не по-малко ефективно международно платежно средство се превръща в гаранция и важно условие за успешното развитие както на световната икономика, така и на националните икономики на всички страни по света. 

Възникването и утвърждаването на нова международна валута в съвременните условия не може да стане без хармоничното съчетаване на естествените пазарни регулаторни механизми с международното сътрудничество и партньорство за решаването на този проблем на междудържавно равнище.

В съвременната многополярна структура на световната икономика и политика е практически невъзможно по естествен път да се наложи някоя национална валута в качеството на общоприета и икономически стабилна и гарантирана световна валута. 

В същото време световният търговски стокообмен все по-отчетливо очертава необходимостта от замяна на долара на САЩ в качеството му на международна валута с друга парична система, която успешно може да обслужва мащабният и непрекъснато нарастващ световен стокообмен. 

На основата на посочените съображения все по-отчетливо се налага изискването за формирането и утвърждаването в световната търговия на международно разплащателно средство от класически тип. Става дума за лансирането и утвърждаването на парична система, която да има основните параметри и характеристики на тези валути от близкото минало, като доларът на САЩ, английската лира стерлинга и швейцарския франк, които за определени периоди от време са обслужвали успешно световния търговски стокообмен. 

Еврото като валута на Европейския съюз до голяма степен има характеристиките и функциите на международна валута, която обслужва успешно международния стокообмен в рамките на съюза. Но еврото трудно може да се превърне в световна валута, която успешно да функционира извън рамките на европейската икономика по две основни причини.

Първо,еврото се използва от страните-членки на ЕС не само като международна, но и като национална валута от страните, членки на еврозоната. Пазарите на отделните страни от еврозоната са национално специфични. Ето защо в качеството си на национална валута във всяка една от страните еврото реализира специфична финансова и икономически политика, която качествено се различава от политиката, която еврото реализира в качеството си на международно платежно средство в рамките на Европейския съюз като интеграционна общност. Ако се направи опит еврото да се лансира и като световна валута извън рамките на съюза, то тогава ще се наложи да се съчетават и координират три негови функционални характеристики.

Става дума за неговите функции на национална валута за отделните страни на Европейския съюз; за функцията му на международно разплащателно средство в рамките на една международна интегрирана общност, която решава твърде специфични социално-икономически и политически проблеми и трето, еврото да се използва като световно разплащателно средство, което да осигурява стабилното развитие на световния стокообмен, в който са вписани икономическите интереси на огромен брой национални икономики с техните производствени и социално-политически характеристики и особености. Това прави еврото практически неизползваемо извън рамките на европейската икономика.

Като се отчита спецификата на съвременната световна икономика и на международния стокообмен, който се осъществява в нейните рамки отчетливо се очертава необходимостта от създаването и използването на нова отговаряща на съвременните потребности на световния стокообмен международна валута, която да може успешно да се регулира и използва за осъществяването на съвременната световна международна търговия между всички страни по света в мащабите и отрасловата структура на съвременния международен стокообмен. 

Несъмнено в съвременния многополярен свят това е една изключително сложна задача както в икономически, така и в политически план. Независимо от своята изключителна сложност тази задача следва да се изпълни успешна и то в най-кратки срокове, защото в противен случай световната икономика може да изпадне в дълбока и трудно преодолима криза. 

Но именно многополярния характер на съвременните политически и икономически международни отношения, от своя страна, разширяват мащабите на международното партньорство и взаимодействие, които създават условия за успешното решаване на именно такива изключително сложни, но крайно необходими за всички страни по света финансови и икономически проблеми. В този контекст може да се лансира идеята за осигуряване на международно партньорство и взаимодействие, с цел да се проектира и реализира на практика една нова международна валута, която икономически да бъде осигурена на колективен принцип, от една страна, а, от друга, да бъде регулирана и използвана така, че да обслужва успешно и безконфликтно целия световен стокообмен.

Едно от решаващите условия за емитирането и използването на една нова успешно функционираща международна валута това е тя да бъде мащабно икономически осигурена, за да може да функционера успешно и да бъда приета, и призната като ефективно международно разплащателно средство от всички страни, които са вписани в световната икономика и които осъществяват активен международен търговски стокообмен.

Инициативата за създаването на нова ефективно функционираща международна валута би следвало да се лансира и реализира на правителствено равнище от една или от няколко страни, които имат добре развита и устойчиво функционираща национална икономика и които са пряко заинтересовани от устойчивото и ефективно функциониране на световната търговия.

Първата стъпка по пътя на създаването на нова международна валута това е създаването на икономически фонд, който да гарантира икономическата и финансовата устойчивост на една бъдеща нова международна валута.

В този икономически фонд би следвало да се включат като гаранционен ресурс определен размер от националните валути на страните, инициатори на проекта, а също така акции и финансови активи на мащабни производствени компании, които участват активно в търговията на световния пазар и такива всеобщо признати финансово-стопански ценности като златото и другите видове благородни метали, а също така различните видове скъпоценни камъни. Това ще осигури, от една страна,икономическата обезпеченост на една евентуална нова международна валута, а, от друга страна, ще създаде организационни предпоставки за нейното ефективно управление на принципа на съгласуването на интересите на широк кръг участници на световния стоков пазар.

Може да  се очаква, че ако такава инициатива бъде реализирана, то постепенно към нейното осъществяване ще се присъединяват все нови и нови участници, което ще гарантира успешното и ефективно реализиране на нейните основни цели и задачи.

Ако една нова международна валута бъде емитирана на основата на мащабен и масово подкрепен и попълнен с финансови активи икономически фонд, то тази валута бързо и достатъчно масово ще бъде подкрепена и използвана в световния стокообмен и по същество ще се утвърди като обединяващ фактор за успешното развитие както на световната икономика, така и на националните икономики на тези страни, които активно ще започнат да я използват за реализирането на своите търговски отношения в рамките на световната икономика и в двустранните отношения между страните, когато става въпрос за решаването на частни социално-икономически и политически проблеми. 

Кои ще бъдат инициаторите на подобна идея за емитирането на нова международна валута и колко бързо и ефективно тя ще се утвърди като масово използвано разплащателно средство в международните търговски отношения е трудно да се прогнозира.

Безспорен обаче е фактът, че без появата на нова международна валута, която да замести губещият ролята си на световна валута долар на САЩ съвременният силно поляризиран свят не би могъл да запази тези благоприятни политически и социално-икономически условия, които осигуряваха до днес жизнения стандарт на населението както в страните с високо развита национална икономиса, така и в тези страни, които макар и по-малки и с по-ниско ефективниикономики все пак се вписваха в световната икономика и черпеха от там ресурси и възможности за повишаване стандарта на живот на своето население. Международнататърговия в рамките на съвременната световна икономика днес е този незаменим фактор, без който човешкото общество не може да поддържа и успешно да развива своя културно-цивилизационен и икономически модел. 

Това е обективното обстоятелство, което налагапоявата на нова масово приета и използвана международна валута, която да продължи и функционално да задълбочи процеса на обединяване на националните икономики на отделните страни в една хармонично развита и демократично функционираща световна икономика.

Емитирането на една нова международна валута е това средство и ефективен икономически механизъм, с помощта на който ще се формира и развие новият цивилизационен модел на човешкото общество в условията на електронизирането и компютаризирането на производствено-икономическите и социално-политическите и културните отношения в съвременното човешко общество.

Професор Георги Матеев – Република България

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук