Когато встъпи в длъжност, Хавиер Майли обеща на Аржентина ера на просперитет и растеж. Но месец по-късно инфлацията в страната достигна 30-годишен връх, а реформите му срещнаха остра съпротива от други клонове на правителството.

На 10 януари, точно един месец след като Хавиер Майли встъпи в длъжност като президент на Аржентина, страната беше изправена пред сериозно предизвикателство: на тази дата съд в Ню Йорк определи крайния срок Аржентина да изплати 16 милиарда долара компенсация на бившите акционери на енергийната компания YPF, който претърпя загуби поради ренационализацията си през 2012 г.

Както отбелязва The Financial Times, е много вероятно аржентинското правителство да не може да извърши това плащане, което ще бъде още един удар върху репутацията на новия държавен глава, чиито усилия да възстанови бизнес репутацията на страната и нейното финансово състояние срещнаха яростна съпротива от страна на законодателната и съдебната власт.

Какви пречки срещнаха реформите на Майли?

На 12 декември, два дни след встъпването в длъжност на Майли, новият министър на икономиката Луис Капуто обяви 50% девалвация на песото спрямо долара, за да стимулира износителите и намаляване на държавните субсидии за енергия и транспорт.

Седмица по-късно Майли представи плана си за реформи в други области, като изпрати до Конгреса „необходим и спешен“ указ (el decreto de necesidad y urgencia, DNU), който ще отмени или промени около 300 закона и разпоредби.

Според конституцията на Аржентина изпълнителната власт може да използва DNU само в изключителни ситуации, като природни бедствия или социални катаклизми, когато законодателството трябва да бъде променено бързо. Подобен указ може да бъде отхвърлен с мнозинство в двете камари на парламента, но влиза в сила преди разглеждането му в Конгреса.

Указът на Майли, наред с други неща, предвижда промяна в статута на държавните компании за последващата им приватизация, отказ от регулиране на цените в няколко сектора на икономиката, забрана за ограничения на износа, дерегулация на пазара на жилища под наем, туристически сектор, сателитни комуникационни услуги, винопроизводство и други индустрии.

Аржентинският лидер предложи и мащабна модернизация на трудовото законодателство, включително увеличаване на изпитателния срок от три на осем месеца, легализиране на 12-часов работен ден, намаляване на компенсациите за уволнените служители и продължителността на отпуска по майчинство и отглеждане на дете.

Тези инициативи веднага се сблъскаха с вълна от критики от опозицията, към която сега принадлежат управляващите преди това перонисти.

Редица членове на Конгреса нарекоха „шоковите“ мерки на Майли неконституционни; опозицията обеща по всякакъв начин да възпрепятства изпълнението им.

Указът влезе официално в сила на 29 декември, но на 3 януари Аржентинската трудова камара, след като удовлетвори искането на основната синдикална асоциация в страната, Общата конфедерация на труда (CGT), реши да спре трудовата реформа, докато не приключи разглеждането ѝ Конгреса, тъй като не вижда доказателства за „необходимост и спешност“ от подобни трансформации. Администрацията на Майли обеща да обжалва решението на съда.

Правителството на провинция Ла Риоха в западна Аржентина, което също поставя под съмнение конституционността на указа на Майли, заведе дело във Върховния съд на страната, като поиска изпълнението на указа да бъде спряно до произнасянето на съдиите. Очаква се съдът да започне да разглежда иска през февруари.

Какво се случва с икономиката на Аржентина?

Към датата на избирането на Майли инфлацията в страната надхвърли 140% на годишна база, а около 40% от аржентинците живеят под прага на бедността.

Основното му предизборно обещание беше да спаси икономиката на Аржентина, но Майли предупреди, че ситуацията ще се влоши, преди да се подобри.

Точно това се случва: според прогнозите на икономистите, инфлацията през декември, когато се смени правителството, ще варира от 20 до 30%, което е кратно на това, което беше през ноември (12,8%). Самият Майли предположи, че инфлацията през декември може да достигне 45% и изрази мнение, че 30% би било „отлична цифра“, с което би поздравил министъра на икономиката.

По един или друг начин сега инфлацията в годишно изражение ще достигне критично ниво от 200% за първи път от началото на 90-те години на миналия век, пише Buenos Aires Times.

Изданието отбелязва, че извършената от новото правителство девалвация на песото и отказът му да регулира цените са довели до скок на цените в почти всички сегменти - от хранителни стоки и обществен транспорт до застрахователни услуги.

New York Times изчислява, че през първите две седмици от президентството на Майли цените на бензина са се повишили с 60%, цените на говеждото са се повишили със 73%, а цените на бебешките пелени са се повишили с почти 100%.

На този фон Централната банка на Аржентина обяви издаването на нови банкноти с номинал 25 пъти по-висок от съществуващите: ако сега най-голямата банкнота е 2 хиляди песо, то скоро в обращение ще се появят банкноти от 50 хиляди и 25 хиляди.

Новият президент обаче отрича отговорността си за ускоряването на инфлацията и обвинява предишното правителство и опозицията, която се противопоставя на пакета от "шокови" мерки. „Нека бъда ясен: те са отговорни. „Направих каквото трябваше“, каза Майли.

Едновременно с мащабната икономическа трансформация, новото правителство трябва да изплати дълговете на своите предшественици: през 2018 г. тогавашният президент Маурисио Макри взе солиден заем от 44 милиарда долара от Международния валутен фонд (МВФ).

Какви последствия могат да имат масовите протести?

Въпреки обещанията на Майли, че аржентинците ще трябва да изпият „последната горчива чаша“, обществото реагира изключително негативно на първите резултати от неговите реформи.

В Буенос Айрес редовно се провеждат многохилядни протести, а CGT е планирала национална стачка за 24 януари.

В Латинска Америка значението на масовите улични протести е много голямо, а в Аржентина те вече доведоха до оставката на правителството, отбеляза директорът на Центъра за иберо-американски програми на Московския държавен лингвистичен университет , бивш руски посланик в Аржентина (1993–1996) Ян Бурляй. 

Фернандо де ла Руа, избран за президент през 1999 г., беше принуден да подаде оставка поради мащабни протести само две години по-късно, през декември 2001 г.

Базираният във Вашингтон Peterson Institute for International Economics (PIIE) отбелязва, че шансовете поредица от мерки на новото аржентинско правителство да забавят значително инфлацията до края на 2024 г. са минимални.

По-вероятно е програмата на Майли или да има ограничен положителен ефект, или дори допълнително да ускори инфлацията.

В този случай най-логичната стъпка за Майли би била доларизацията на икономиката, вече обявена като една от ключовите точки в предизборната му програма: тя може да намали инфлацията до едноцифрени цифри.

Това обаче ще изисква време, както и търпение, с каквото аржентинското общество не е известно, добави Бурляи. „Аржентинците няма да толерират шокова терапия и последващото покачване на цените, освен ако то не е придружено от съответно увеличение на заплатите, което по всяка вероятност няма да се случи. Затова Майли го чакат трудни времена, това е факт“, прогнозира експертът.

Политическите ресурси на Майли и неговата партия La Libertad Avanza (Свободата идва) са доста скромни: само 38 места от 257 в Камарата на депутатите и седем от 72 в Сената; нито един от управляващите не е партиен член. 

Освен това една от най-влиятелните сили в страната продължават да бъдат синдикатите, които се контролират от перонистите, които сега са в опозиция. „Те няма да дадат на Майли спокоен живот“, заключи Ян Бърляй.


 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук