Как изглежда случващото се с „Евроинс Румъния“ в очите на румънските журналисти? Въпреки географската близост, взаимното познаване на политическите и икономическите процеси в двете страни, е на критично ниско ниво. Този дефицит се прояви особено остро в светлината на кризата с „Евроинс“. Кои са ASF? Кои са „City Insurance“? Какво се случва на румънския пазар със застраховки гражданска отговорност?

С апел за помощ как да не се изгубим в превода и да се ориентираме в ситуацията на север от Дунав, Financial Tribune се обърна към румънския финансов журналист Раду Совияни.

„Кризата на застрахователния пазар няма нищо общо с политическата ситуация в Румъния. Просто казано, кризата на румънския застрахователен пазар, която тръгна от липсата на надзор от страна на регулатора, произлиза от съучастието на целия борд на ASF в измамата със „Сити“. Говорят и за нередности с капитала на „Евроинс“, за който се правят, че знаели 2 години, но не правели нищо“, коментира Совияни.

„Със съучастието на последователни бордове и президенти (от Негритою към Марку – бивш счетоводител от горския сектор) например делът на „Сити“ нарасна от 7% пазарен дял на над 40% - главно благодарение на финансова измама, за която надзорът е знаел или поне е трябвало да знае“, категоричен е журналистът.

Той обяснява, че в момента Румъния се управлява от коалиция с участието на социалдемократите PSD, либералите PNL и UDMR – политическа партия, представляваща унгарското малцинство.

„Преди изборите през 2020 г. те се преструваха, че имат различни възгледи и се представяха за противници. И скоро след изборите се събраха и направиха коалиция. Тази коалиция е важна за случая, защото бордът на ASF, който е орган, който се избира политически, се избира именно на този принцип, а не се базира на лични качества. Той представлява управляващата коалиция и нейните интереси“, каза той.

Раду Совияни разказа, че „Сити“ е пораснала от нищото, като през 2013 г. е била нищо на пазара със застраховки гражданска отговорност.

„City Insurance“ беше любимка на ASF преди измамата да стане очевидна. Когато бившият президент Негритою беше избран политически, през май 2014 г. , „Сити“ имаше 7.5% пазарен дял. През 2017 г. вече държеше над 30% от пазара на задължителни застраховки. Още повече, преди края на мандата на Негритою през 2017 г., компанията успя да излезе с т.нар. швейцарски „инвеститор“, когото лично той промотираше и публично гарантираше за него – г-н Макс Рьослер. Но г-н Рьослер се появи в същия момент и с нова измама: фалшив банков акаунт с фалшиви пари. Измамата се проточи с години и дори когато в ASF се престориха, че разбират за нея през февруари 2021 г., те продължиха да позволяват на „Сити“ да продава застраховки още 8 месеца, увеличавайки измамата с още 200 млн. евро според моите изчисления. Това е участието на ASF в измамата на „Сити“, разказа той.

Совияни е скептик, че Рошу може да бъде считан за основен виновник за фалита на „Сити“ и го определи като „само малка брънка в цялата верига, която не си свърши работата“.

„Това е удобно за човека с властта – г-н Нику Марко, да остави всички с впечатлението, че е възможно цялата измама със „Сити“ да се случи заради 1-2 човека. Не е вярно. В правно отношение отговорността е на целия борд на ASF. Глупаво е да не видим съучастието“, твърди румънският финансов журналист.

Той подчертава, че знаейки за източването на пари от бившия бос на „Сити“ Дан Одобеску и негови хора, надзорът се е опитал да изнесе измамата върху застрахованите.

„През 2021 г. беше промотирана нова измама: задължително директно споразумение към задължителната гражданска застраховка. Което си е измама, защото не е част от застрахователния инструмент, това е допълнителна финансова услуга, която няма как да е задължителна. Като се има предвид откровената счетоводна измама в „Сити“, каква е целта на това? Да се удължи измамата. Задължително директно споразумение щеше да доведе до поне 20% оскъпяване на задължителната гражданска отговорност.

Така хората зад „Сити“ нямаше да са задължени да вкарат още капитал (какъвто те нямаха, защото крадяха парите от собствената си компания и не плащаха щети). Така че, регулаторът опита да легитимира измама и да злоупотреби със застрахованите да дават още пари на мамещите ги“, анализира Раду Совияни.

„В същото време в румънския парламент се опитаха да прокарат закон, който щеше да даде на борда на ASF пълен имунитет срещу криминално разследване. Защо ще им е такъв закон, ако не са считали, че са допринесли за измамата „Сити“? ASF не беше наблюдател, а съучастник“, твърди той.

Според Раду Совияни е изненадващо числото на инспекциите в „Евроинс“ и проблемът е с ефикасността.

„За мен като журналист, е ясно, че изначално не са поискали от „Евроинс“ да се внесе повече капитал. Сега се преструват, че „Евроинс“ има казуси с капитала от март 2021 г. 2 години! Какво са правили ASF? Защо за регулатора ASF „Евроинс“ са били добре през 2021 – толкова добре, че да не споменат НИЩО такова на ЕБВР? И се преструват сега, че са знаели през март 2021 г. за проблем с платежоспособността, заради прикриване на реален брой претенции. Как е възможно за надзора да не приведе компанията в законовите финансови параметри?“, пита Совияни.

Според румънеца, не става дума за политически или икономически войни при казуса „Евроинс“.

„Истинските жертви са румънците, които плащат двойни или тройни цени за застраховката „Гражданска отговорност“ в сравнение с това, което плащаха преди. Жертва е румънският бюджет и гаранционния застрахователен фонд, чиито пари изчезнаха след измамата „Сити“. Това, което се случва в момента, според мен, е опит на регулатора да се престори, че е направил нещо, в случай, че отново стане голям проблем на застрахователния пазар.

Astra Asigurari, която мамеше застрахованите до 2013 г., беше лидер на пазара и фалира заради измами. „Carpatica Asig“ беше друг лидер и също се срина заради измама. „Сити“ беше друг лидер и също се срути заради измама. Банкрутът на „Сити“ трябваше да бъде последната капка и целият борд, който се опитваше да крие измамите, трябваше да бъде разпуснат и да бъде обвинен за съпричастност“, смята той.