Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев заяви в предаването „Говори сега“ по БНТ, че правителството остава твърдо ангажирано с реформата за оптимизиране на управлението на държавните предприятия, която предвижда намаляване на броя на членовете на съветите на директорите и нова методика за определяне на заплатите, включително въвеждане на таван на възнагражденията.
По неговите думи оттеглянето на първоначалните текстове в парламента не е отказ, а стъпка към изготвяне на по-прецизна и пазарно обоснована методика.
„Не сме се отказали от тази реформа, защото тя е наша реформа. Тя беше обявена лично от министър-председателя Румен Радев и ще бъде реализирана“, заяви Пулев.
Той подчерта, че реформата има за цел да повиши ефективността на управлението, да ограничи необосновано високите възнаграждения и да въведе ясни и прозрачни правила за всички държавни предприятия.
„Намаляваме броя на членовете на съветите на директорите от петима на трима. Няма борд в публичните предприятия, който да не може да се управлява от трима професионалисти вместо от пет. Това автоматично ще доведе до оптимизация на разходите и по-ефективно управление“, изтъкна вицепремиерът.
По думите му Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията изготвя и ще представи новата методика за определяне на възнагражденията, която ще въведе таван както за членовете на съветите на директорите, така и за изпълнителните директори.
Вицепремиерът припомни, че действащото законодателство още сега позволява на принципалите да коригират възнагражденията, но правителството избира да въведе единни правила, които да гарантират предвидимост, прозрачност и справедливост при управлението на публичните предприятия.
„Работим в условията на пазарна икономика, но трябва да има ясни правила. Именно затова създаваме единна методика, която ще гарантира баланс между привличането на добри професионалисти и защитата на обществения интерес“, подчерта Александър Пулев.
По темата за „Лукойл“ вицепремиерът изтъкна, че правителството е предприело конкретни действия за защита на националния интерес, енергийната сигурност и стабилността на пазара на горива.
„Категорично заявявам – по време на управлението на нашето правителство няма нито един лев или евро, който да е даден към санкционирани дружества“, заяви Пулев.
Той посочи, че кабинетът е наследил три сериозни проблема – арбитражния спор, законодателните промени, които впоследствие бяха отменени от Конституционния съд, както и замразените сметки, които са създали сериозни затруднения в дейността на рафинерията.
„Тридесет секунди агресия в Енергийната комисия могат да струват на България близо 3 милиарда лева под формата на арбитражни претенции. Това е цената на непрофесионалните решения“, коментира той.
Вицепремиерът подчерта, че решението на Конституционния съд е наложило спешни действия от страна на правителството, за да не бъде допуснат риск за управлението на стратегическата инфраструктура.
„Вече сме подготвили необходимите законодателни промени. Нашата цел е да гарантираме, че стратегическите обекти ще останат под ефективен държавен контрол и че няма да бъде поставена под риск енергийната сигурност на България.“
Пулев заяви още, че България продължава да работи в пълна координация със своите международни партньори и спазва всички международни санкции и поетите ангажименти.
По отношение на стратегическото партньорство с „Райнметал“ вицепремиерът заяви, че има ясна политическа воля за развитието на проекта.
Той съобщи, че извършената проверка е установила сериозни структурни дефицити в проекта, наследен от предишното управление.
„Започваме от бял лист. Липсват ключови елементи – няма учредителен договор, няма финансова обосновка, няма ясно разписани параметри на инвестицията“, каза той.
Пулев беше категоричен, че това не променя намерението на правителството да развива стратегическото партньорство с германската компания.
„Нашата задача е да структурираме проекта така, че във всеки етап да бъде защитен българският интерес“, обяви той и допълни, че целта е не просто изграждането на нови производствени мощности, а модернизация на българската отбранителна индустрия чрез технологичен трансфер и по-силното ѝ интегриране във веригите за доставки на Европа и НАТО.
„Ще използваме максимално съществуващия производствен капацитет на ВМЗ. Искаме проект, който е финансово обоснован, прозрачен и носи реална добавена стойност за българската икономика, държавата и българските граждани“, заяви вицепремиерът.
