Цената на суровия петрол премина 100 долара за барел за първи път от над три години, след като проблемите в производството и транспорта в Иран доведоха до рязък скок. Експерти прогнозират, че увеличението ще се отрази и в цените по бензиностанциите, а геополитическата нестабилност в региона засилва напрежението на световния пазар.
Петролът
Цената на суровия петрол премина 100 долара за барел за първи път от над три и половина години. Причината са сериозните проблеми в производството и транспорта на петрол в Близкия изток заради конфликта в Иран.
Барелът от сорта „Брент“ поскъпна с над 9% в сравнение с цената при затварянето на борсите в петък. През изминалата седмица американският суров петрол се повиши с 36%, а „Брент“ – с 28%, като този сорт е референтен за европейския пазар.
БЛИЦ припомня, че в социалната мрежа Truth Social американският президент Доналд Тръмп коментира, че рязкото увеличение на цените ще се коригира с времето и подчерта, че това е ниската цена, която страната трябва да плати за глобалната сигурност.
Цената на петрола в момента е 119 долара за барел и може да продължи да расте, ако конфликтът и блокадата на Ормузкия проток продължат. Според прогноза на Валентин Кънев, председател на Балканската и Черноморска петролна и газова асоциация, това може да означава увеличение от около 20% в колонките, като ефектът ще се усети след около две седмици.
„Скокът, който стана за един ден – над 20 долара на барел, би трябвало да се калкулира в цените след две седмици“, обясни Кънев пред NOVA.
През Ормузкия проток преминават около 20% от световното потребление на нефт, или приблизително 1 милиард тона годишно. По думите му, за 2024 г. Европейският съюз (ЕС) очаква да получи 80 млн. тона от персийския нефт при общо потребление около 600 млн. тона, а САЩ – 30 млн. тона при 1 млрд. потребление.
„За Европа това количество не е критично, но цените се вдигат, защото петролната стока е глобална и влияе на световните пазари“, добави Кънев.
Новият върховен лидер на Иран
Експертите коментираха и последиците от избора на новия върховен лидер на Иран, Моджтаба Хаменей.
Ангел Обрецов, иранист, дипломат и преподавател, посочи: „С избора на Моджтаба Хаменей перспективите за прекратяване на войната са слаби. Той е радикален, консервативен духовник без необходимия религиозен сан за поста и известен с действия срещу реформистите. Липсата на опит в управлението и неговите възгледи ще допринесат за продължителен характер на конфликта.“
Руслан Трад, журналист и анализатор към Атлантическия съвет на САЩ, допълни: „В Иран вече има явен разлом между кръговете на властта. От едната страна е тричленният съвет, управляващ временно страната, от другата – синът на Хаменей, Моджтаба, който е ключова фигура в гвардията и финансовите структури на Иран.
Той е изградил силови и паравоенни структури, включително Басидж, както и финансовата си империя в Европа. Това създава нова привилегирована прослойка и нарушава принципа да не се създава династия в Ислямската република.“
Трад отбеляза и геополитическите последици: „Израел вече обяви, че предприема действия срещу новия лидер. Конфликтът се разширява – вече има удари на територията на Иран от ОАЕ и засилено участие на околните държави. Това увеличава вероятността за по-активни офанзивни действия на терен.“
