България отново е на опашката в ЕС, но този път с нещо хубаво за гражданите. Оказва се, че страната ни е на второ място в общността по ниски лихви - 2.59% към края на октомври, като първенец по този показател е Малта.

Средното ниво за еврозоната е 3.93%. Лихвите у нас се запазват ниски въпреки опитите на Европейската централна банка да овладее инфлацията.

Управляваната от Кристин Лагард институция за година и половина на няколко стъпки вдигна депозитната си лихва от -0.5% до 4%.

Финансистите посочват няколко причини за евтините кредити у нас. Едната е, че българските банки са пълни с пари, втората - че лихвите по кредити не са вързани с индекс като Euribor, a с депозитите.

Затова и 2023 г. може да бъде определена като годината с рекорд в кредитирането, показва статистиката на БНБ.

"Противно на прогнозите ни от миналата година, когато очаквахме свиване на кредитния пазар, продължава да има ръст на кредитите.

При жилищните е около 18-19% към края на октомври спрямо 2022 г. Има бум и на потребителските кредити, както и на бързите. Задлъжняването не е добро", коментира финансовият консултант Деян Василев в студиото на "България он еър".

Той посочи, че пет поредни тримесечия има намаляване на броя на сделките за имоти. Въпреки това много от продавачите си държат имотите, а тези, които купуват, купуват на кредит.

"Около 6% ръст на цените на имотите - парадоксално, това води до по-големи кредити. Теглят хората със средни и високи доходи.

Има здравословно търсене в България и кредитирането, особено жилищното, минава през тясна пролука - намалява броят на сделките, кредитите се увеличават, а лихвите у нас останаха ниски - за нов ипотечен кредит е средно 2,5-2,6%.

Това се дължи на спестителя, има ръст на кредитите и ръст на депозитите в банките", обясни консултантът. Той прогнозира, че през 2024 г. плавно ще наблюдаваме увеличаване на цената на привлечения ресурс.

"Все повече хора или договарят някаква фиксирана лихва, или банките предлагат на по-заможните клиенти. Ако се усети отлив на спестявания от банките, те ще вдигнат цената на привлечения ресурс, ще плащат повече и това ще прелее към кредитополучателите", смята той.

По думите му при сегмента от населението с по-ниски доходи има по-висока невъзможност да се обслужват заемите.

"Ако повече от 30-40% от дохода на домакинството отива за обслужване на кредити, това подлага под натиск бюджета. Надценяването води до просрочия. Съветвам хората да внимават като теглят кредити. Цените на имотите в Западна Европа са на нулев растеж.

При нас вълната идва бавно", каза още финансовият консултант.

Изтеглените кредити ще доближат 6 млрд. лв., но ипотечните са с 2% по-малко спрямо 2022 г., коментира и кредитният консултант Тихомир Тошев.

По думите му през 2023 са теглени по-малко на брой, но по-големи като обем кредити заради ръста на цените. Само за първите десет месеца на миналата година са взети 4,8 млрд. лв. кредити.

"Може да се каже, че все повече задлъжняваме, защото, ако преди няколко години за един тристаен апартамент сме теглили около 250 хиляди лв., в момента теглим почти двойно - около половин милион. В София може би около 20% от кредитите са за такива суми.

Вече започва да се превръща в нещо нормално. Хората с доходи и възможности искат да живеят в по-хубав квартал и в по-голяма квадратура", каза Тошев.

Колко дълго ще продължи лихвената идилия у нас - не е ясно.

"Очакваме през следващите тримесечия процесът на повишение на лихвените проценти по депозитите и кредитите за домакинствата постепенно да се засили, като лихвените проценти достигнат най-високи стойности в края на 2024 г. и в началото на 2025 г., след което да се задържат на нива, близо до вече достигнатите", прогнозират от БНБ.

Тихомир Тошев очаква от 0,1 до 0,3 процентни пункта ръст на лихвите. "Ние го очакваме това увеличение вече втора година, то все не се случва.

Пазарът продължава да е много конкурентен, банките са в голяма конкуренция, депозитите продължават да растат и банките са пълни с пари.

По-малките банки предлагат лихва до 1% - 1,5%, а по-големите банки продължават да не предлагат лихви по депозитите, защото депозитната маса е много голяма", заяви кредитният консултант.

Инфлацията работи в полза на длъжниците

Високата инфлация през последната година също е стимул за теглене на кредити. Колкото повече се увеличава тя, толкова по-добре е за длъжниците, които трябва да върнат фиксирана сума, а с обезценяването на парите тя се стопява.

Сега инфлацията спада, но все още е доста над офертите на банките и прогнозите са и в следващите две години да не се върне до нива под 2% нито в България, нито в ЕС.

Това, съчетано със засега изпреварващия я ръст на заплатите, подклажда търсенето на кредити. Друг фактор е рекордно ниската безработица, която дава допълнително увереност и на банкерите, и на клиентите.

За мениджърите във финансовия сектор е азбучно правило, че причина за лошите кредити е не толкова покачването на лихвите (и месечните вноски), а клиентите да останат без работа. БНБ прогнозира безработицата да намалее от около 4.2% сега до 3.8% през 2024 г. и 3.4% през 2025 г.

Икономист посочи рисковете

Бумът в кредитирането крие няколко риска за хората. При вдигане на лихвите може да се окаже, че някои кредитополучатели ще срещнат трудности в обслужването им, посочи икономистът Лъчезар Богданов.

Той уточни, че това не означава, че всички автоматично ще минат в забава или няма да могат да си връщат кредитите, но почти винаги в такава ситуация се случват няколко неща.

Едното е, че хората, които имат кредит за единствено жилище, ще ограничат потреблението на други стоки и услуги.

Второ - когато хората са купили имот с инвестиционна цел, в един момент могат да направят нова калкулация и да установят, че това не им е изгодно.

Според Богданов влизането на България в еврозоната няма да повлияе драстично на цените на имотите у нас.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук