Все повече руски компании настояват за държавна подкрепа и данъчни облекчения, докато Кремъл се опитва да овладее растящия бюджетен дефицит на фона на продължаващата война в Украйна, съобщава Bloomberg, цитирани от "Труд".
Лобито на стоманодобивната индустрия вече настоява за данъчни облекчения, тъй като печалбите се свиват. По данни на източници подобна мярка може да струва на бюджета около 10 милиарда рубли месечно.
Паралелно с това Руските железници очакват 65 милиарда рубли подкрепа от Министерството на транспорта — сума, която е значително под поисканите 200 милиарда рубли за стабилизиране на операциите и инвестициите.
Строителният сектор също търси спасение
Най-големият предприемач в жилищното строителство — Самолет груп — поиска 50 милиарда рубли държавна помощ, аргументирайки се с необходимостта да предотврати поскъпване на текущите жилищни проекти.
Рязкото увеличение на исканията напомня за кризисните периоди през 2008 г. и след анексирането на Крим през 2014 г. Разликата е, че тогава Русия разполагаше с по-големи финансови буфери и по-добър достъп до западните пазари.
Лихви от 21% и изчерпващи се резерви
След началото на войната през 2022 г. икономиката беше поддържана чрез агресивни разходи, но през последната година започна да се охлажда. Лихвените проценти достигнаха 21% в опит да се овладее инфлацията, а впоследствие бяха понижени до 16%.
Бюджетът е под натиск и заради по-ниските цени на петрола, както и отстъпките, с които Русия продава суровината си. Силната рубла допълнително намалява приходите от износ.
Ликвидната част от суверенния фонд се доближава до критични нива, което принуждава правителството да финансира дефицита чрез скъпи вътрешни заеми.
Кой ще получи помощ?
Според инвестиционния директор Дмитрий Полевой от Astra Asset Management държавата няма да може да помогне на всички. Властите вероятно ще разчитат на частично субсидирани кредити чрез банковия сектор, което прехвърля част от риска към банките.
Икономистът Олга Беленкая от Finam прогнозира, че компаниите ще бъдат принудени да вземат болезнени решения — преструктуриране, намаляване на разходи и продажба на активи.
Стагнация вместо срив
Руското Министерство на финансите засега отказва да подкрепи част от исканията за данъчни отсрочки. Дори въгледобивният сектор не получи пряка финансова помощ, а само възможност за преструктуриране на задължения.
Според икономисти чувствителни към кризата са секторите на строителството, транспорта, тежката индустрия, минното дело и търговията на едро.
„Предстои период на стагнация. По-слабите компании ще бъдат изтласкани от пазара, но пълномащабна криза засега не изглежда непосредствена“, смятат анализатори.
Руският бизнес обаче вече усеща най-тежките условия от десетилетия насам — и докато войната продължава, хоризонтът остава мрачен.
