Ще мръзнат ли европейците тази зима? И колко ще трябва да плащат за отопление? В Русия медиите от доста време вече пишат за възникващия дефицит на газ в Европа. Но каква е истината? Задава ли се неприятна зима?


В Русия, родината на "Газпром", медиите от доста време насам вече пишат за възникващия дефицит на газ в Европа, а в руските социални медии е станал популярен образът на "замръзваща Германия". Но каква е реалната ситуация и наистина ли се задава неприятна зима за домакинствата в Европейския съюз (ЕС)?

Колко газ има Германия? А другите страни?
Да погледнем първо към хранилищата за газ в ЕС. Наистина ли са почти празни в навечерието на зимата? Агенция Франс Прес (АФП) съобщи, позовавайки се на Асоциацията на европейските оператори на газова инфраструктура (GIE) в Брюксел, че към 20 септември 2021 газохранилищата в ЕС са запълнени до около 71%. Това е значително по-малко в сравнение с предни години, когато те бяха запълнени до 90 или повече процента, но все пак показва, че някои формулировки в медиите за "празни" или "полупразни" газохранилища все пак не отговарят на истината, пише "Дойче Веле".

В Германия, която потребява, внася и съхранява най-големите обеми от природен газ в ЕС, хранилищата са запълнени средно до към 64%. Като разликите в съхраняваните обеми са значителни. В Реден - най-голямото газохранилище в Германия и в целия ЕС - са останали налични едва 5% от обичайните обеми. Себастиан Блешке, изпълнителен директор на германската Асоциация на операторите на газохранилища (INES), беше казал, че преди година същото хранилище е било запълнено до 87%.

Газохранилището "Реден" принадлежи на "Газпром" и е свързано с газопровода "Северен Поток" посредством Северногерманския газопровод (NEL), водещ от Лубмин край Балтийско море до Реден в провинция Долна Саксония. Този междинен газопровод с дължина от около 440 километра също е под контрола на руската компания. С други думи подземното хранилище Реден зависи на практика изцяло от руските доставки на газ, а те в момента текат особено бавно.

Всичко това засилва подозрението, че за да изпълни договорните си задължения към европейските клиенти, "Газпром" през цялото лято съвсем целенасочено е разпродавал газ от своите запаси в ЕС, за да създаде през есента изкуствен дефицит, с който да вдигне цените и да окаже натиск над Берлин и Брюксел, за да дадат бързо и безусловно разрешение за експлоатация на "Северен поток 2". А това би влизало в противоречие с изискванията на Третия енергиен пакт на ЕС.

Германия може да усети недостиг на природен газ през януари-февруари 2022 година, но наличните запаси от около 70% вероятно ще стигнат и до края на зимата, освен ако тя не се окаже особено сурова и ледовита. Даже и ако Русия изпълнява договорните си задължения в минимален размер, Норвегия би било в състояние да увеличи подаваните количества. Търсенето в България, Италия и Гърция пък би могло да се задоволява посредством газ от Азербайджан, пристигащ по тръбопровода ТАР. Съществуват и други алтернативни възможности - например за доставки на сгъстен природен газ (СПГ) от САЩ и редица африкански държави.

Цените в Германия растат
Перспективата за недостиг на газ, която засега е само хипотетична, все пак предизвика небивал ръст на цените в редица европейски държави. В Германия средните цени за газ за крайните клиенти вече бяха вдигнати средно с 11% до 13%, по данни на портала Verivox. За едно средностатистическо домакинство това означава увеличение на разходите за отопление средно с около 191 евро на година или 16 евро на месец.

Пак по данни на Verivox, електроенергията в Германия е поскъпнала през последните 12 месеца средно с 5,7%. Все пак домакинствата в Германия имат право свободно да сменят своите доставчици на газ и електроенергия, което създава значително по-висока конкуренция между компаниите и до известна степен задържа ръста на цените в тази сфера. Важно е да се знае и друго: над половината от крайната цена на електроенергията за потребители се състои от различни такси, данъци и отчисления. Така че в евентуална екстремна ситуация правителството на Германия винаги може чрез тези инструменти рязко да понижи цените на тока, отказвайки се временно от определени такси. Подобна мярка бе приложена например в Испания, както и в Берлин в рамките на антикризисните мерки срещу пандемията.