Издръжката на живот към декември 2016 г. за четиричленно семейство е 2250 лв., обяви по време на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Това прави по 562.61 лв. на човек - разходи за храна, жилище, здравеопазване, образование, транспорт. Тези средства осигуряват приличен, но в никакъв случай не охолен начин на живот. Около 77% от домакинствата, или малко над 5 млн. души, живеят с доход на лице от домакинство с доход под необходимите средства за издръжка от 563 лв. Над 2 млн. души са с доход до 300 лв. С доход между 300 и 563 лв. на лице от домакинството са около 3,5 млн. души. 1,6 млн. души получават над 563 лв. месечно. 70% от работещите получават под средната заплата от 936 лв.

Границата на бедност през декември достигна 299,50 лв. Отчита се нарастване както на тримесечна, така и на годишна база. Бедността остава висока. Близо 1,5 млн. възрастни хора живеят с пенсия под линията на бедността. Пенсия под 200 лв. пък получават 40% от пенсионерите у нас, посочи Димитров. Данните на КНСБ сочат още, че размерът на заплатата у нас е правопропорционален на завършеното образование. Хората с висше образование получават почти три пъти повече на час, отколкото тези с начално образование. Всички тези факти показват, че въпреки увеличението на доходите няма видимо подобрение на благосъстоянието на хората в България, заяви Пламен Димитров., цитиран от novini.bg. Президентът на КНСБ посочи, че през първите три тримесечия на 2016 г. се очертават последователни темпове на нарастване на средната работна заплата.

Трудовите възнаграждения нарастват със 7.5% за 2016 г., но потреблението на домакинствата продължава да бъде свито, при това в условия на намаляване или задържане на потребителските цени. По думите на експерта от КНСБ Вили Иванова през последните 4 г. страната ни се намира устойчиво в дефлация, което създава проблеми с потреблението и влияе негативно на растежа на икономиката. Съществено значение на задържането на растежа има ниската покупателна способност на българските домакинства.

През миналата година правителството залагаше преди всичко на вътрешното потребление, но през последните месеци то намалява с 1,6%. През последното тримесечие намалява бизнес активността и ограничаване на инвестициите, което води до намаляване на заетостта с 53 000 души. Очакванията са, че вътрешното потребление ще продължава да бъде свито. Ключов фактор за стимулирането му е повишаване на доходите на домакинствата, заяви Иванова.