Най-рискови за уязвимите групи потребители са секторите на телекомуникационните и финансовите услуги, както и на продуктите за подобряване на здравословното състояние. Това каза по Дарик председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.
 
„Когато към потребителите са насочени послания, свързани с продукти-панацея, с които уж за първи път може да се реши проблем, пред който десетилетия наред науката и медицината остават безсилни, това в много голяма степен крие риск за търговска измама”, подчерта Маргаритов.
 
За подсилване на въздействието при представянето на подобен тип медикаменти и ефектите от употребата им някои търговци използват т.нар. „свидетелство за авторитет”. „Това са случаите, в които се залага на авторитета на публично известни личности за промотирането на дадени продукти, понякога дори без тяхното знание и съгласие. Или тогава, когато уж тези предлагани продукти са минали през различен тип лаборатории, медицински институти, изпитвания, получили са висока оценка на дадени медицински лица и т.н., това са винаги по-рискови оферти. Хората би трябвало да си дават сметка, че когато – колкото и да не ни се ще да е така, конвенционалната медицина и наука не е успяла все още да намери универсален лек или пък за някои заболявания и конкретен такъв, много трудно може да се очаква това да го е направил някой, който продава в магазина или в зала на промоция и т.н.”, обърна внимание председателят на КЗП.   
 
Според Маргаритов телекомуникационният сектор също крие повече рискове за уязвимите групи потребители. Той даде конкретни примери как некоректни действия на телекоми са поставили на изпитание по-възрастни хора и деца. „Преди известно време имаше случай, в който потребителите не бяха уведомени за това, че се променят условията, при които могат да зареждат своите предплатени карти за мобилни телефони. В резултат на това именно такъв тип уязвими групи – по-възрастни хора, ученици и т.н., се оказа, че в един момент не е възможно да избират номера, защото не са разбрали, че е трябвало на по-кратък период от време да заредят отново своята карта, а не са били изчерпали сумите по тази карта”, разказа председателят на КЗП. Той бе категоричен, че това представлява нелоялна търговска практика, целяща да засегне именно хората, които по-трудно биха могли да се ориентират в новите условия.
 
В по-минали периоди пък са били сключвани с хора от „третата възраст” директно по телефона договори за телекомуникационни услуги, но впоследствие е възникнала законова забрана за това. „Те дори не разбираха, че с изразяването на своето положително отношение към представен им по телефон даден продукт, без даже да допуснат, са си го купили и на практика са се оказали обвързани от търговска сделка”, коментира Маргаритов.
 
Председателят на КЗП даде и съвети как да бъдат избегнати подобен род проблеми: „Да се внимава, когато се проучват условията при такъв тип сделки, които са в рисковите групи. Винаги, когато имате колебание, по-скоро разсъждавайте на принципа, че не е непременно може би сега моментът, в който трябва да направите тази покупка. Може да обмислите допълнително и вече тогава, ако сте по-убедени, че желаете да си купите въпросното нещо, да си го купите.”  
 
Маргаритов предупреди, че понякога търговците търсят всякакви варианти, за да не удовлетворят претенцията на потребителя и тогава се налага намесата на контролния орган. „Важно е потребителите да реагират навреме. Има и чисти хипотези, в които е изтекъл срокът за упражняване на дадено право и ние за съжаление в такива случаи бихме могли да помогнем само ако в рамките на помирително производство търговецът прецени, че може да направи крачка към решаването на такъв потребителски проблем. Затова – здравословен потребителски скептицизъм, обмислени решения и извършване на разходи едва тогава, когато сме максимално убедени, че сключваме една изгодна сделка”, завърши той.