България ще пострада от забраната на Руската федерация за износ на редица стоки, главно ако те се отнасят до енергийно оборудване или са резервни части, които са необходими за производства у нас, използващи все още руска техника. 

Ако в руския списък със стоки, забранени за износ, който се отнася най-вече за т. нар. "неприятелски държави", сред които е и България, има енергийно оборудване, това ще е пряка заплаха за нашата енергетика.

Това коментира Георги Минчев, председател на Управителния съвет на Българо-руската търговско промишлена палата, пред БТА. Той уточни, че към този списък трябва да бъдат оповестени и съответните правила за прилагане на санкциите.

Вчера стана ясно, че руското правителство е наложило забрана за износ от страната на много продукти и стоки, сред които техническо и телекомуникационно оборудване, медицински стоки и апаратура, селскостопанско оборудване, авто и електрическо оборудване.

Забраната включва и железопътни вагони, контейнери, турбини и подобни. Забраната, като начало, е в сила до края на 2022 г.

Минчев каза, че "турбини" е широко понятие, но в него може да бъдат включени и изделия, необходими за нашата енергетика. По думите му не е малка частта на топлоенергетиката ни, която ползва руско оборудване и се поддържа благодарение на непрекъсната доставка на консумативи и резервни части. 

По въпроса за ограничението върху износа на електрическо оборудване, Минчев каза, че ако става дума за трансформаторни станции, контактори, изолатори, то тази забрана също би се отразила върху енергетиката ни, защото страната ни внася такива изделия.

Забраната върху износа на медицински стоки, ако се визират лекарства, също ще рефлектира върху България, каза Минчев, като напомни, че такива са били използвани още при първата вълна на ковид за подпомагане на лечението.

Минчев изтъкна, че Русия изнася също и радиоизотопи за медицински цели, които в България, а и в много държави по света не се произвеждат.

Ограниченията върху износа на селскостопанско оборудване няма да имат критично отражение за икономиката ни, смята Минчев.

По повод съобщението, че Министерството на икономиката на Русия е предложило забрана за износ и на дървесина и продукти от дърво, Минчев каза, че това няма да се отрази на страната ни. От тази мярка ще бъдат засегнати страните от Западна Европа, сред които Италия, Германия, Финландия, които имат и предприятия в Русия.

Най-притеснителните, според Минчев, са руските временни ограничения върху износа на групата хранителни продукти.

"Русия, която досега се занимаваше преди всичко с блокиращи мерки и ограничаващи въвежданите срещу нея санкции, вече преминава в атакуваща позиция. Ефектът от този контрасанкционен отговор на Русия можем да си представим, когато си спомним руските контрасанкции след 2014 г. и тогава ЕС загуби над 200 млрд. евро износ на година в Русия", коментира Минчев.

Веселин Илиев, главен директор "Международно икономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, пък има друго мнение.

Той смята, че ограниченията за износ на дървесина вероятно ще засегнат българските производители, особено в сферата на строителството. Потърпевши ще бъдем и заради ограниченията на експорта на оборудване на железопътния и метро транспорт.

Страната ни ще бъде засегната и от забраната за износ на всякакви резервни части за машиностроенето, включително и за отбранителната индустрия.

Според Илиев забраната за износ на турбини няма да засегне енергетиката, в това число и атомната ни централа, която разполага с резервни части за години напред.

"Страната ни няма да бъде съществено засегната от забраната за износ на крайни изделия от Русия, но предприятията, които имат руско оборудване, няма да могат да реагират", коментира Минчев.

Вносът у нас на медицински стоки е незначителен, коментира експертът забраната за експорт от Русия и на тази група стоки. Няма да има ефект за България и ограниченията върху износа от Русия на техническо и телекомуникационно оборудване