На 26 октомври, Димитровден, професионалния си празник честват строителите и всички свързани с този сектор професии. Според традицията именно на този ден се завършвали градежите на новите къщи, в които стопаните да намерят подслон от зимния студ. Тогава официално се обявявал и краят на строителния сезон.
  
Гръмка новина: Нов квартал с къщи ще изникне в София!

Днес новите технологии позволяват работата по обектите да продължава почти през цялата година. Денят обаче все още е повод за равносметка.

Добри ли са новините за гилдията отговаря изпълнителният директор на Камарата на строителите в България инж. Мирослав Мазнев.


Камарата на строителите в България инж. Мирослав Мазнев

"Строителството ще отбележи ръст над 10 на сто за година, а държавата може да регулира сивия сектор с по-високи минимални часови ставки", уточни той.

Важно за потребителите: Хората с ипотека могат да спестят до 15 бона, а цаката е...

Ето какво каза инж. Мирослав Мазнев в интервю за в. Труд:

– Инж. Мазнев, каква е равносметката в навечерието на професионалния празник на строителя Димитровден?
– Годината беше повече от успешна за сектора. За първите 6 месеца отчитаме ръст от близо 17 на сто и продукция в размер на близо 7 милиарда лева. Според нашите прогнози до края на годината строителният сектор ще успее да реализира около 16 млрд. лв. при 14,5 млрд. лв. през изминалата година.

Очакваме 10 на сто ръст на сектора. Голяма част от този растеж се дължи на сградното строителство, чиято продукция достига рекордни нива през тази година. Не бива да забравяме, че строителството стои в основата за развитие на икономиката.

Което означава, че се създават все по-благоприятни условия за развитие, живот и работа у нас, повишава се стандартът на живот. Осигурява се поминък на повече строители и техните семейства, на хора, заети в помощни и обслужващи дейности.

– Какви са прогнозите ви за следващата година?
– През 2020 г. също се очертава ръст на строителната продукция, както заради планираното реализиране на частни инвестиции, така и заради започващи големи публични проекти. Те поставят пред строителния сектор и все по-високи отговорни задачи.

– Какво е съотношението между частните и обществените проекти, по които работите?0
– В момента частните инвестиции, в които е ангажиран браншът, са повече от обществените поръчки. Това се дължи на превеса на сградното строителство пред инфраструктурното.

Сградно строителство, което включва жилищно и нежилищно строителство, формира произведена продукция за първо полугодие на 2019 г. в размер на 4,14 млрд. лв. или с дял от 59,3% от общо произведената продукция в сектора за разглеждания период. Произведената продукция в сградното строителство нараства с 21,1% спрямо полугодието на 2018 г.

В инженерната инфраструктура произведената продукция за първо полугодие на 2019 г. възлиза на 2,83 млрд. лв. и е с дял от 40,7% от общо произведената продукция в строителството. Спрямо полугодието на 2018 г. произведената продукция в инженерната инфраструктура нараства с 10 на сто.

– Какви предизвикателства трябва да преодолее браншът, за да е още по-успешен?
– Един от големите проблеми, с които се сблъскваме, е необоснованото удължаване на процедурите по обществените поръчки заради жалби. Фирмите са принудени да стоят “на изчакване”, подготвили техника и екипи. И заради отлагането не могат да поемат нови поръчки.

Или ако рискуват и се заемат с такива, имат трудност с осигуряване на ресурса, защото им се налага да работят по няколко поръчки едновременно с наличните хора, техника и средства.

Именно ресурсната обезпеченост е сред другите най-големи предизвикателства, с които браншът трябва да се справи. И основно да реши проблема с кадрите. Компаниите са закупили техника или пък лесно могат да си набавят допълнителна.

Но за тях е жизненоважно да се запазят и върнат нашите специалисти, които работят сега в чужбина и нормативно да се улесни наемането на хора от трети страни извън ЕС. Дългосрочно наетите в строителството работници трябва да могат да получат лесно възможност за постоянно пребиваване в България.

– Ще успеете ли да привлечете обратно хора от чужбина и да спрете трудовата емиграция в сектора, след като в чужбина заплащането е по-високо?
– За да се случи това, трябва бизнесът и държавата заедно да се справят със сивия сектор в строителството. Защото именно сивият сектор “краде” работната ръка от легалните фирми. Те не плащат осигуровки и дават част от възнаграждението “на ръка”.

Всъщност никой не може да каже какъв е делът на сивия сектор, въпреки че предполагаме, че той надвишава 1 млрд. лв. И при регистрирани над 5200 компании в професионалния регистър на строителите още близо три пъти по толкова са извън него, основно малки фирми.

Трябва да бъдат въведени устойчиви минимални ценови ставки за час труд в строителството. Които да бъдат изчислени не на база на официалната средна заплата в сектора, а според тези на близки до нас икономики.

– Не е ли работа на строителите да осигурят това по-добро заплащане на работниците си?
– Обществените поръчки в сектор строителство се провеждат при правила за формиране на работна заплата. И при определяне на тези нива в повечето случаи се взима точно официалната средна заплата, която в пъти по-ниска от реално необходимата и плащаната от компаниите, които работят на светло.

А сивият сектор, скривайки своите доходи, смъква средната работна заплата като база и оттам и залаганите норми. Държавата трябва да постави минимални часови ставки, така че да се осигури нормално разплащане на труда. Така ще бъде регулиран и сивият сектор. Не бива да се забравя и че строителните обекти са продукт на човешкия труд и тяхната цялостна поддръжка трябва да включва и експлоатационни разходи.

Много често те се пренебрегват и се разчита само на залагането на гаранционни срокове. Гаранционните срокове обезпечават дълготрайността на отделни видове работи, но при съответната поддръжка.

Например, ако не се поддържат банкетите на един път, те могат да станат причина за наводняване на основата на пътя. Изградената инфраструктура е подложена и на атмосферните условия и на невинаги строго регламентираната им експлоатация. Например тротоарите не са пригодени да се паркират коли върху тях и естествено се рушат по-бързо.

Което обаче не означава, че са направени некачествено. Така че за поддръжката на строителните обекти трябва да се предвиждат задължително средства и за обезпечаването на този тип експлоатационни дейности.

Има и случай, в които при експлоатация се допускат по-големи натоварвания от заложените в проекта и това води до компрометиране на строежа, а вината се прехвърля само на строителя. Затова ние настояваме всеки в строителния процес да носи и своята отговорност.

Неслучайно българските строители, които са били и проектанти на своите обекти преди години, са заставали под моста, който са построили, докато по него се движи трафик, готови да заплатят и с живота си за допусната грешка. Ние не искаме чак такива саможертви, но сме категорични, че всеки трябва да стои с името си и професионалната си отговорност зад свършеното от него.

Това може да се гарантира чрез усъвършенстване на нормативната база и в частност на Закона за устройство на територията. Но за това е нужна трайна решителност. Строителните компании трябва да отговаря не само на технически и финансови параметри, но и на етичните правила. И затова ние настояваме държавата да ни даде възможност сами реално да регулираме този процес.

– Какво ще пожелаете на вашите колеги по случай професионалния ви празник?
– Да са успешни през предстоящата година както в личен, така и в професионален план. Да се гордеят с качествено извършена работа, а задлъжнялостта да бъде сведена до нула.