Всеки трети българин има просрочени задължения за ипотека, наем или битови сметки. Това показват последните данни на Евростат.

Забавянето на тези задължения е индикатор, че разходите за жилище могат да бъдат твърде високи, посочват от статистическата служба, пише Труд.


Делът на българите с просрочени задължения през 2019 г. е 29,3 на сто, като все пак намалява спрямо предходната година, когато такива са имали близо 32 на сто от хората у нас.

Въпреки че цените на жилищата и наемите са се увеличили през периода 2010 до 2019 г., делът на домакинствата с просрочени задължения по ипотечни, наемни или битови сметки в ЕС е намалял от 12,4% през 2010 г. на 8,2% през 2019 г. във всички държави-членки, с изключение на Гърция, Дания и Финландия.

Най-много затруднения с плащането на разходите по жилището имат жителите на Гърция, където 41,4% от домакинствата бавят сметките. България е втора, а след нас се нарежда Кипър - със 17,6% дял.

Най-малко затруднения срещат жителите на Чехия - едва 2,8% от домакинствата, Германия - 3,7% и Холандия - 4 на сто.

Друг начин да се види дали жилищата са достъпни е чрез дела на разходите за жилища спрямо общия разполагаем доход. Средно за ЕС през 2019 г. 20% от разполагаемия доход е отивал за жилищни разходи, където влизат наем, ипотека и битовите сметки.

Процентът обаче сериозно варира в отделните държави. У нас например разходите за жилище са поглъщали близо 25 на сто от дохода, което ни нарежда на четвърто място. Най-висок е техният дял в Гърция - близо 39 на сто, Дания - 27,1% и Германия - 25,9%.

Данните на Евростат показват още, че между 2010 и 2019 г. се наблюдава устойчива тенденция на покачване на цените на жилищата. Увеличение има в 23 държави, а в три цените са намалели.

Най-голямо поскъпване е регистрирано в Естония - с 96%, Унгария - 82%, Латвия - 75%, Люксембург и Австрия - с по 65%. В същото време цените са паднали в Италия - със 17%, Испания - със 7% и Кипър - с 4% на сто.