Тази седмица криптовалутата биткойн би всички рекорди и сериозно уплаши инвеститорите.

След като в сряда скочи до 11 395 долара, в четвъртък падна с над 20%, до 9 022 долара, а днес се търгува за 9 846 долара. Подобни резки движения са нещо обичайно след силно поскъпване на борсово търгуван актив. Резултат са от това, че част от инвеститорите решават да осребрят печалби, след което други пък се възползват от поевтиняването.

Все пак резките движения на биткойна предизвикаха силни реакции. Той повлече със себе си и другите критовалути, а управителят на френската централна банка Франсоа Вилроа обяви, че биткойнът не е никаква валута.

Все пак резките движения на биткойна предизвикаха силни реакции. Той повлече със себе си и другите критовалути, а управителят на френската централна банка Франсоа Вилроа обяви, че биткойнът не е никаква валута.

„Трябва да бъдем ясни - биткойнът не е никаква валута, нито дори криптовалута“, каза Вилроа на конференция в Пекин. „Това е спекулативен актив. Стойността му и силните му колебания не са икономически обосновани, те не са ничия отговорност“.

Спука ли се наистина балонът на биткойна или френският банкер греши? По принцип той е прав, че никой не е отговорен за криптовалутите.

И точно това е техният смисъл. Концепцията за биткойна се ражда през 2008 г. в разгара на глобалната финансова криза. Създателите му са математици и програмисти, обединени под общия псевдоним Сатоши Накамото. През 2009 г. те реализират плана си, създавайки първата биткойн мрежа. Минават близо 2 години докато криптовалутата се превърне в законно платежно средство. Това става през февруари 2011 г., като тогава цената на 1 биткойн е 1 щатски долар.

Тяхната позиция е, че парите трябва да са независими от решенията на централните банки.Мнозина обвиняват именно провежданите през предходното десетилетие лихвени политики за създаването и спукването на балоните, довели до Великата рецесия (2007-2009 г.)