Най-голям ръст на заплатите в България за последното десетилетие има в сферата на образованието. Това е основният извод от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което анализира стандарта на живот на работещите в периода 2015 г. – 2025 г.
Резултатите сочат, че между 2015 г. и средата на 2025 г. най-голямото увеличение на секторно ниво се наблюдава именно в образованието, където ръстът достига 180-200%.
Според ИПИ това не е изненадващо. Причината е в целенасочената държавна политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването на техните възнаграждения със средната заплата за страната.
Как е изчислен ръстът?
За да оценят реалното увеличение на покупателната способност, експертите от ИПИ са измерили ръста на номиналните заплати, като са ги индексирали спрямо 2015 г. След това, за да отчетат ефекта на поскъпването на живота, те са намалили този индекс със стойността на хармонизирания индекс на потребителските цени (инфлацията) за съответния месец.
Къде другаде има голям скок?
Сравним ръст с този в образованието се наблюдава също в секторите "Култура, спорт и развлечение", "Административни дейности" и "Държавно управление". От ИПИ отбелязват, че при тях това отчасти се дължи на по-ниската база, от която са тръгнали заплатите през 2015 г.
В секторите с доминираща публична заетост (образование, здравеопазване, държавно управление) реалните заплати често догонват процесите в частния бизнес, тъй като динамиката им е пряко свързана с държавния бюджет. Това са и секторите с най-бърз ръст на реалния доход в периода преди 2020 г.
Кой е с най-бавно увеличение?
Обратно, най-бавен реален ръст се отчита в секторите "Енергетика", "Добивна промишленост" и "Финанси" – между 80% и 100%.
От ИПИ обаче подчертават, че заплащането в тези сфери е било относително високо още в началото на изследвания 10-годишен период. Независимо от по-бавния ръст, то остава сред най-високите в страната и в момента.
Ефектът на COVID-19
Анализът отчита и резките спадове по време на строгите локдауни през 2020 г. Тогава сектори като "Хотели и ресторанти" и "Култура, спорт и развлечения" са претърпели рязък срив, като индексите на реалните заплати там са паднали почти до стойностите си от 2015 г.
По-бавна динамика заради пандемията е имало също в транспорта и строителството. Тези сектори обаче бързо са наваксали загубите в годините след това, най-вече заради острия недостиг на кадри.
Регионалните разлики
Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот е установен в области, където стартовото равнище на заплатите е било по-ниско – Перник, Видин, Кърджали и Плевен. По-умерена динамика има в области с традиционно по-високо заплащане като Стара Загора, Враца, София (област) и Бургас.
Общият извод на ИПИ е, че въпреки значителната инфлация (акумулираният ръст на цените от 2015 г. насам е над 40%), през последното десетилетие покупателната способност на средните възнаграждения на работещите във всички сектори и региони се е повишила значително – често над два пъти.
