Българският пазар на труда, който през последните години беше белязан от остро търсене на работници, начина да показва признаци на охлаждане.
Промяната се вижда преди всичко в намаляване на обявите и по-слабото търсене в редица водещи отрасли и икономически центрове, докато безработицата и заетостта засега не регистрират рязки промени. Данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ, взети заедно, сочат отдалечаване от пиковите нива от 2021–2022 г.
Преките намерения на работодателите да разширят екипите си могат да се проследят чрез месечните регистрации на свободни позиции в бюрата по труда, които води Агенция по заетостта. Данните показват, че през първото полугодие на 2026 г. средният брой открити работни места е нараснал на над 24 хил., в сравнение със средно 18 хил. през същия период на 2025 г.
Въпреки че този растеж е видим, той остава значително по-нисък от пиковите нива от 2021-2022 г., когато регистрираните позиции достигаха 33-35 хил. месечно. Важно е да се отбележи, че увеличението на свободните места се случва при намаляване на новорегистрираните позиции месечно - около 8-10 хил. през 2026 г.
Това несъответствие означава, че значителна част от заявените в бюрата отворени позиции остават незаети за продължителни периоди. Основната причина е недостатъчният брой и неподходящият профил на регистрираните безработни лица. Регионалното разпределение на свободните работни места според данните на АЗ е неравномерно - спрямо предходната година най-интензивният ръст се наблюдава в Благоевград, Плевен и Смолян, които са отдалечени от главните икономически центрове и големите трудови пазари.
Платформата jobs.bg предоставя алтернативна перспектива върху тенденциите на пазара на труд. Необходимо е да се отбележи, че данните от обявите на платформата не претендират за пълнота и надпредставят някои региони и отрасли в ущърб на други. През последните две години обаче наблюденията от статистиката на АЗ за периода 2025–2026 г. показват противоречива картина.
Регистрираните обяви за работа намаляват с 15–20% в сравнение с пиковите стойности от 2022 г., като процесът на свиване се ускорява през последната година. Това охлаждане на търсенето на работници е отчетено чрез броя на обявите.
Секторното разпределение на спада разкрива, че основните фактори са свързани с процесите в сектора на високотехнологичните услуги. В информационните технологии спадът в търсенето на работници спрямо 2022 г. надвишава 60%, в човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, в маркетинга и аутосорсинга – над 35%.
Важно е да се има предвид, че този значителен спад се измерва спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да се интерпретира като нормализация към пред-пандемичните равнища. Тъй като протичат процеси на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене, главно на висококвалифицирани специалисти.
Намаляването на търсенето на работна сила не е явление, ограничено само до високотехнологичния сектор. Спад в броя на обявите се наблюдава и в трите отрасъла с най-голямо количество свободни места — търговия, туризъм и производство. В търговията това намаление е свързано с по-бавния растеж на търговските вериги, макар че търсенето все още остава близо до показателите от периода преди 2020 г.
В туризма по-ниското търсене частично се обяснява със замяната на местни работници с персонал от трети страни. В производството спадът е резултат от общото забавяне на производствената активност, особено в експортния сегмент. Въпреки това, в определени професии — логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика — както и в отделни направления на преработващата промишленост като металургия, автомобилостроене и електроника — се регистрира умерено увеличение на обявите.
Това увеличение обаче е недостатъчно, за да компенсира общия спад в търсенето на работници. От географска гледна точка намаляването на обявите е почти универсално явление, най-изразено на големите местни пазари на труд (с уточнението, че данните на jobs.bg се отнасят до градове, а не до области или общини). София, Варна и Русе регистрират най-значителния спад в търсенето — 20-25% в сравнение с пика през 2022 г., докато в други крупни центрове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е между 10-15%.
Различието между двата източника може да произтече от неравномерното разпределение на видовете работодатели в тях. Агенцията по заетостта посредничи предимно за позиции, които не изискват висока квалификация, включително в рамките на различни държавни програми за трудоустройство.
На jobs.bg, напротив, преобладават обявите на големи фирми, главно в крупните населения. Начинът на контакт между работодател и кандидат също играе роля — докато бюрата по труда могат да срещнат лично потенциалните работници, онлайн портализирането по своята природа предполага дистанционно кандидатстване.
На практика двата канала функционират паралелно, което означава, че действителното търсене на труд се намира някъде между двете крайности — заключение, което намира подкрепа и в официалните данни на НСИ относно свободните места според корпоративната статистика.
Забавянето на търсенето на работници засега не се отразява видимо на трудовия пазар. Напротив — България продължава да регистрира исторически минимум на безработицата (най-ниския в Европейския съюз), а трудовата заетост давно превишава показателите от 2019 г., придружена от интензивен прираст на доходите, който последователно превишава темпа на инфлацията.
Представените тук показатели следва да се разглеждат като начални сигнали за забавяне, които могат да породят по-значими макроикономически последствия в предстоящия период.
Намаленото търсене на работна сила логично води до по-бавен прираст на заетостта, особено когато предлагането е ограничено. Съществува значителен риск и за влияние върху нивата на заплати - през последния период високотехнологичният сектор бе един от главните фактори за динамиката на възнагражденията, главно в София, а неговото съществено намаление означава по-слаб натиск върху работодателите да увеличават платежите.
В по-широк план това може да се отрази в забавяне на потребителския спрос, който в момента е основен движител на икономическия растеж, което от своя страна би довело до общо забавяне на икономиката.
Източник: Стандарт нюз
