Италианската банкова криза може да се разпространи към останалата част на Европа. Правила, ограничаващи държавна помощ за кредитните институции, трябва да бъдат преразгледани, за да се предотврати по-голям катаклизъм, заяви пред „Блумбърг” (Bloomberg) председателят на Борда на директорите на „Сосиете Женерал“ (Societe Generale SA) Лоренцо Бини Смаги. „Целият банков пазар е под натиск”, каза бившият член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка.
А тя има близки връзки с лявоцентристката Демократична партия на Ренци. Всяко едно преструктуриране би засегнало влиятелни кредитори и хиляди инвеститори на дребно.

В понеделник и вторник нейните акции поевтиняха с близо 30%. От началото на годината цената им е паднала със 77%. Вчера те поскъпнаха със 17%, след като фондовата борса в Милано временно забрани отварянето на къси позиции с тях. Най-голямата италианска банка „УниКредит” (UniCredit SpA) загуби повече от 60% от пазарната си капитализация през тази година и смени главния си изпълнителен директор, на фона на спекулации, че се нуждае от допълнителен капитал.„Ние приехме правила за държавната помощ, тези правила трябва да бъдат оценени от един пазар, който е на прага на криза, за да се реши дали да се отменят или да се прилагат”.

Италианският премиер Матео Ренци подготвя милиардна инжекция на държавен капитал за спасяването на банките в Италия, които са натрупали в портфейлите си лоши дългове на обща стойност 360 млрд. евро. Този план за 40 млрд. евро трябва позволи да се извърши мащабно рекапитализиране на банковата система, което други европейски държави още предприеха преди години, пише „Файненшъл Таймс” (The Financial Times)

Проблемът е в това, че спасителните мерки на Ренци влизат в конфликт с регулаторните разпоредби в Европейския съюз, въведени в отговор на финансовата криза от 2008 г.

Сега не данъкоплатците, а кредиторите и акционерите трябва да поемат тежестта на спасяването на банките. А това би означавало фалити за стотици милиарди евро в Италия, които ще засегнат всички финансови институции в Европа. Строгите европейски правила срещу държавното спасяване на банки бяха обект на договаряне продължило няколко години и реално все още не са тествани по време на истинска криза. Те обаче са съществено условие за интеграцията на еврозоната.

Без тези гаранции Германия не би приела риска, присъстващ в създаването на единен банков съюз. В Берлин и Брюксел се страхуват, че усилията на Ренци ще подкопаят реформите на банковата система. Маркус Фебер, дясноцентристки евродепутат от Германия, обаче коментира, че „малко свобода на действие от страна на Европейската комисия по отношение на въпроса с държавната помощ може да е от полза, когато става въпрос за избягването на следваща банкова криза“.

Италия иска да рекапитализира своите проблемни банки с държавни средства и да изкупи лошите заеми. Проблемните задължения са натрупани по време на тригодишната рецесия на италианската икономика след финансовата криза и десетилетието на стагнация. А след това и от лихвената политика на Европейската централна банка, чиито нулеви и отрицателни ставки потискат лихвените маржове и печалбите на кредитните институции. Ренци твърди, че се опитва да реши проблем, който неговите предшественици са отложили през 2013 г.

Италианските политици също играят своята роля. Банка „Монте дей Паши ди Сиена” (Monte dei Paschi di Siena), която е третата по големина на активите в Италия, се изправя пред най-сериозните трудности. Проблемите на италианските банки бяха известни, но се задълбочиха от нестабилността, породена от решението на британския референдум за излизане от ЕС.

Опасенията обаче не се изчерпват с Италия.

В Германия страховете също нарастват.

Миналата седмица Международният валутен фонд нарече водещия германски кредитор „Дойче Банк“ (Deutsche Bank) - най-рисковата банка в света, а нейният клон в САЩ се провали на стрес-тестовете на Фед.

Акциите на „Дойче Банк“ от началото на годината поевтиняха с 49%, след срив със 70% през миналата година и през септември могат да бъдат изключени от европейския индекс на сините чипове Stoxx 50, смятат анализаторите на „Сосиете Женерал“.

Както в Италия, така и в Германия има твърде много банки, които не са печеливши и е необходима консолидация, смята Бини Смаги.

Източник: Вести бг