Президентът на САЩ Доналд Тръмп се подготвя да наложи нови мита върху вноса от десетки държави още тази седмица, съобщи Financial Times, цитиран от „Ройтерс“. Временната универсална 10-процентна тарифа върху вноса в САЩ трябва да изтече в петък, което налага администрацията да вземе решение относно нейното продължение или замяна.
Според издателството най-вероятно очаквани нови мита ще се задържат около 10%, което съответства на сегашното ниво. Администрацията на Тръмп разработва обаче и други разследвания, които биха могли да й дадат законодателна база за последващо налагане на значително по-високи мита спрямо отделни държави или групи стоки.
Митата представляват ключов компонент на търговската политика на Тръмп, който ги прилага като средство за оказване на натиск с цел развитие на производството в САЩ, намаляване на търговския дефицит и постигане на нови търговски договори.
Как функционират митата?
Митото е данък, наложен върху внесени стоки. Той не се дължи от държавата производител, а от американския вносител — фирмата, която доставя съответната стока на американския пазар. Събирането на данъка се извършва от американските митнически органи при пристигането на стоката.
На практика вносителят разполага с три основни варианта:
- да поеме допълнителните разходи самостоятелно, което влияе намаляващо на неговата печалба;
- да договори намалена цена с производителя в чужбина;
- или да прехвърли частично или напълно повишените разходи към крайните купувачи чрез по-високи цени на продажба.
Икономистите отбелязват, че обикновено значителен дял от бремето на митата се поема от американските фирми и крайните потребители, които плащат по-високи суми за вносните стоки. Едновременно с това производителите от засегнатите държави могат да претърпят загуби, ако техните продажби в САЩ намалеят или ако бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентни на пазара.
Макар че митата официално се събират в Съединените щати, техните икономически последици се разпределят между американските вносители и потребители, чужденстранните производители и техните правителства чрез намален износ и забавен икономически растеж.
Какъв е ефектът от досегашните мита?
От началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп, когато той начна да налага нови мита, резултатите за американската икономика се оказват противоречиви.
Намаляването на търговския дефицит на САЩ — разликата между стойността на вноса и износа — е една от главните цели на митническата политика. Засега обаче не се наблюдава устойчиво преобръщане на тенденцията.
Търговският дефицит остава значителен, а при някои държави и категории стоки дори нараства. Това се дължи на факта, че американските компании обикновено заменят доставките от един производител с внос от друг, вместо да преместят цялото производство у дома.
Едновременно с това митата вече влияят на инвестиционните планове на множество фирми. За да намалят разходите при внос, някои производители съобщиха за разширяване на текущи производствени съоръжения или строителство на нови в САЩ. Това е особено видимо в автомобилния сектор, производството на батерии, полупроводници, стомана, алуминий и други ключови отрасли.
Влиянието обаче варира значително между различните сектори. Преместването на производството налага големи капиталови вложения, достъп до квалифицирани кадри и дълъг период, затова много фирми намират за по-целесъобразно да преместят дейностите си в държави, които не подлежат на американски мита, отколкото директно в САЩ.
Икономистите имат различни становища по този въпрос. Застъпниците на митата твърдят, че те вече подкрепят преиндустриализацията на САЩ и укрепват националната сигурност чрез възстановяване на критични производства. Противниците им, напротив, указват, че митата увеличават производствените разходи и цените, които плащат потребителите, а положителното влияние върху търговския дефицит остава скромно.
Повече от година след въвеждането на новата митническа политика може да се констатира, че най-осезаемото следствие е нарастналото внимание към инвестиции и развитие на производствени съоръжения на американска територия. Намаляването на търговския дефицит обаче все още не е станало устойчива закономерност.
Защо липсва пълномащабна търговска война?
Въпреки редовното използване на израза "търговска война", досега не е дошло до всеобхватен световен търговски спор. Това се дължи на факта, че повечето държави избягват решителни противодействащи мерки срещу САЩ. Вместо да прилагат висок митнически режим върху голямо разнообразие от американски продукти, те предпочитат да преговарят с Вашингтон, да поискат облекчения за собствените си стоки или да насочат ответните си действия към конкретни уязвими отрасли.
За множество икономики американският пазар представлява твърде голяма стойност, за да позволят себе си да рискуват драстично намаляване на търговския обмен. Добавя се и фактът, че САЩ са световният лидер по внос, което предоставя на Вашингтон значителна преговорна позиция. Ако някоя държава приложи обширни ответни тарифи, тя се изправя пред опасност да загуби възможност за достъп до американския пазар или да бъде подложена на още по-строги американски мита.
Досегашният подход на администрацията на Доналд Тръмп се отличава с асиметричен натиск, а не с класическа търговска война. САЩ налагат или заплашват с нови митнически тарифи, докато засегнатите държави обикновено избират преговори, частични уступки или ограничени противодействия вместо широкомащабна ескалация.
Именно поради това икономическите последици остават по-скромни от очакванията за световна търговска война. Остава неясно дали този баланс ще се запази, ако Съединените щати наложат значително повишени тарифи срещу по-голямо число държави и ако ключови търговски партньори като Европейския съюз, Китай, Канада или Мексико решат да предприемат по-интензивни ответни действия.
