Фирми в Пазарджик за поредно лято избират да затворят обектите си за юли или август, а някои - чак до 15 септември, вместо да трупат загуби от въртенето на празни обороти. За отпускарския период спускат кепенци магазини, бакалии, сладкарници, кафенета, ресторанти.
Павилиони за закуски, очевидно разчитащи най-вече на учениците, са залепили предупредителни табели, че ще отворят отново на 15 септември. Много от изброените са в центъра на града, където се очаква да има по-интензивен поток от хора и повече потребление, пише "Марица".  

Според търговците съвсем не е така. По думите им, през лятото тук почти не се задържат хора. Едни отиват да изкарат нещо допълнително от гурбет в чужбина, други - на работа или на почивка по морето, трети са се изселили на вилите си в близки планински курорти или пък са се закотвили на село да събират плодове и зеленчуци и да си произвеждат домашна зимнина. В града почти не остават хора. 

Допреди няколко години затваряне на търговски обект, при това - за цял месец или повече, се смяташе за немислимо. На преден план се изтъкваха загубените позиции на пазара, отливът на клиенти и всички произтичащи от това последици. Веднъж отвикнали да влизат в магазина ти, хората по навик продължават към конкуренцията. 

Тогава се търсеха сезонни работници, за да може наетите по постоянен договор да ползват полагащите им се отпуски. Но дори с този допълнителен разход е имало смисъл, оставали са някакви пари в плюс. 



Сега обаче сметката не излиза. Защото купувачите в силните летни дни се броят на пръстите на едната ръка, а понякога от сутрин до вечер ни един да не влезе, с гняв коментира собственик на малък магазин за конфекция. До 2017-а той се е редувал с продавачките, за да ги пусне в годишната им почивка, но сега затваря. Поне стоте лева ток за климатика да не плащам, както сам казва. 

Румен Ципорков е сред предприемачите, избрали тази стратегия. Той е собственик на магазин за храни и битови стоки в центъра на града, буквално срещу сградата на общината. Всяка година през юли пуска продавачката си в едномесечен отпуск и заключва обекта. 

Бизнесменът обаче казва, че всяко лято прави така, не отсега, а от самото разкриване на обекта през 1993 година. 

„Смятам, че на персонала трябва да се дава възможност да почива, за да е рентабилен и във форма за останалото време от годината, казва Ципорков. Магазинерката ни си има внучета, иска да си ги погледа, да им се порадва, децата да си починат - знаете как е у нас, това е типично за българина. Не че в другите страни не си обичат внуците, но все пак - нашите повече милеят“. 

Служителката им Иванка Димитрова е на поста си от самото начало - вече 25 години. Една от причините за нейната лоялност вероятно е и възможността всяка година да отдъхва за цял месец - жест, какъвто не всеки търговец може да предложи. А шефът не пести похвалите и подчертава, че човешкият капитал е наистина важен за успеха на една икономическа дейност.

Румен признава, че не е правил сметки дали понася загуби за времето на престоя и колко. За него това не е водещо, поне не и за лятото. С годините са приучили хората от околните жилищни сгради и те си знаят. След това клиентелата се връща. 

Търговецът казва, че за малкия и средния бизнес много по-голям бич са големите вериги. Те могат да си позволят да привличат купувачи с атрактивни промоции, много от посетителите пък вероятно ходят там като на шопинг - да повозят децата на пазарските колички, да постоят на прохлада, да позяпат това-онова. Малките няма как да предлагат такива екстри.

Бич за дребните търговци са и недомислия в държавната политика. В други държави фирмите са задължени да се регистрират по ДДС при оборот над 200 хиляди евро, у нас - при над 50 хиляди лева. Много трудности причинява и постоянният ръст на минималните заплати и прагове. В същото време при пропуски и нарушения еднакви глоби се налагат както на собственика на бакалия, която едва храни семейството му, така и големи заводи и крупни търговци.