Турската централна банка със спешни мерки за спиране на срива на лирата
Изявлението на банката стана факт, след като турският финансов министър Берат Албайрак – зет на президента Ердоган, обяви, че правителството ще стартира в понеделник икономически екшън-план за възстановяване на финансовата стабилност.
ТЦБ обяви, че понижава нивото на минимално изискуемите задължителни резерви на банките в лири с 250 базисни пункта за всички падежи и намалява задължителните резерви за неосновните валутни задължения с 400 базисни пункта за падежите до три години.
Тези мерки ще освободят 10 млрд. турски лира, 6 млрд. щатски долара и еквивалента на 3 млрд. долара ликвидност в злато във финансовата система, посочи Централната банка. Тя също така обеща да предостави "пълната ликвидност, от която се нуждаят банките в страната". Централната банка на Турция посочи, че лимитът на обезпеченията в турски лири за банкови транзакции на валутните депозити се повишават до 20 млрд. евро от 7,2 млрд. евро.
Предприетите от ТЦБ мерки допринесоха за ограничаване на поредната драматична обезценка на турската лира, която стана факт в началото на днешната търговия, когато лирата загуби нови над 10% от стойността си, сривайки се за кратко до рекордно дъно от около 7,2400 за един долар. След изявлението на Централната банка турската лира върна назад към 6,4700 за долар, преди обаче отново да започне да отслабва към 6,8900 нивото, губейки в рамките на деня над 7% от стойността си.
От началото на годината насам турската лира вече загуби над 40% спрямо американския долар в резултат най-вече на инвеститорските притеснения относно влиянието на президента Реджеп Ердоган върху лихвената и паричната политика на Централната банка на фона на много високата двуцифрена инфлация и голям дефицит по текущата сметка на страната. Сривът на лирата се задълбочи през миналата седмица с оглед и на ескалиращото напрежение между САЩ и Турция, като пикът на инвеститорската паника беше в петък, когато турската лира се обезцени с над 16 на сто само в рамките на 24 часа.
Трябва да се има предвид, че една от основните причини за инвеститорските страхове е големият дефицит по текущата сметка на Турция, което означава, че страната трябва да привлича чуждестранен капитал, за да може да обслужва своите задължения и да поддържа местната икономика. Понастоящем Турция има външни финансови задължения за около 218 млрд. долара.
Според "Файненшъл Таймс", през следващите 12 месеца частни нефинансови институции в страната ще трябва да погасят или да разсрочат задължения в чуждестранна валута за около 66 млрд. долара, а турските търговски банки – за 76 млрд. долара. Това означава, че текущата брутална девалвация на турската лира ще направи още по-трудно обслужването на външните задължения в чуждестранна валута, като все повече анализатори и икономисти предполагат, че в скоро време страната ще трябва да се обърне към Международния валутен фонд за спешна финансова помощ.
Последвайте ни
0 Коментара: