Заплатите на шивачките в България, които правят дрехи за западни фирми, трябва да са поне поне пет пъти по-високи, смятат правозащитници. Условията на труд и другаде са катастрофални, а бизнесът с дрехи трупа печалби.


Купувачите се радват на евтината блузка, но не се замислят много защо им е излязла толкова изгодно. А отговорът не е приятен: Защото ниските производствени разходи са за сметка на околната среда и на евтината работна ръка, пише "Дойче Веле".

Напоследък обаче натискът на потребителите и на политиката върху производителите расте. Германският Бундестаг обсъжда Закон за веригите на доставки, който ще задължи общините да купуват само продукти, произведени според стандартите за опазване на околната среда и човешките права.

В Германия новите изисквания ще се прилагат за държавни покупки, а те възлизат годишно на цели 350 милиарда евро. Така законът се противопоставя срещу детския и принудителен труд, срещу посегателствата над природата, експлоатацията и нарушенията на човешките права, пише мюнхенският вестник „Меркур“.

Обикновено цените, най-вече на текстила, се диктуват от големите концерни и от търговците, припомня „Зюддойче Цайтунг“. Производителите прехвърлят този ценови натиск върху работниците, три четвърти от които са жени. Текстилната промишленост е трета по големина в областта на така наречената „лека индустрия“, а производството на евтин текстил поражда сериозни социални проблеми поне в три области: охраната на труда, заплащането, синдикалните права и свободи.

Опасности за здравето и жестока експлоатация
В текстилния бранш дебнат редица опасности за здравето. При производителите на памук това са пестицидите, при боядисването на тъканите пък се използват отровни химикали, а в самите текстилни фабрики рискът от наранявания на ръцете при шивачките си остава висок. В момента годишно се регистрират близо милион и половина такива наранявания, а цели 27 милиона текстилни работнички и работници страдат от заболявания, причинени от работата им.

Разбира се, най-неприемливи са условията на труд в страни като Бангладеш и Пакистан, но дори когато си купувате дрехи „Made in Europe“, пак не може да сте сигурни, че те не носят скритите следи на жестока експлоатация. „Зюддойче Цайтунг“ припомня, че само в Източна и в Югоизточна Европа 2,3 милиона работници шият дрехи главно за западния пазар, като в Германия всяка четвърта дреха идва от тези държави.

Според неправителствената организация  "Кампания за чисти дрехи“, работещите в бранша в Източна и Югоизточна Европа се нуждаят от много по-високо заплащане, за да могат да покрият елементарните си нужди. Активистите на кампанията смятат, че заплатите трябва да се повишат три път в Полша, четири пъти в Турция, а в България дори цели пет пъти. В някои източноевропейски държави шивачките дори не получават минималното трудово възнаграждение. В Румъния например на тях им плащат средно с 41 евро по-малко от минималната работна заплата.

А бизнесът с дрехи генерира големи печалби. Според консултантската фирма McKinsey, само за периода 2016-2019 година печалбите са се увеличили с 50%, макар че заради пандемията впоследствие настъпва спад. Лъвският пай от печалбите влиза в касите на малкото пазарни лидери – така наречените „много силни марки“, които обаче съставляват едва една пета от всички производители. Международната организация на труда открай време припомня, че за да се повишат заплатите в бранша трябва да има ефикасно синдикално движение. Но в много от държавите, където се шият евтините дрехи, синдикати в текстилната индустрия на практика няма.

Рискът на предприемачите
Австрийският вестник „Дер Щандарт“ отбелязва в тази връзка следното: „В Европа все по-отчетливо звучи призивът към предприемачите да поемат повече отговорност за вредите, които нанасят на хората и на околната среда. Когато концерните с глобални търговски вериги си затварят очите, техните продукти се произвеждат с детски труд, с посегателства срещу природата или пък благодарение на непоносими условия на труд. Ето защо в Брюксел се разработват правила, които ще задължат тукашните предприемачи да контролират стоките по цялата верига, за да няма подобни безобразия. Едно добро намерение, но дали ще се осъществи на практика – това зависи главно от риска, който са готови да поемат тукашните предприемачи.“

Авторът на коментара Леополд Щефан обяснява обаче, че прекалено строгите проверки могат да уплашат дори и онези предприемачи, които имат най-добри намерения. "А ако европейските концерни се оттеглят от рисковите региони, това ще лиши от доходи най-вече хората в особено бедните страни. От подобно нещо нямат полза нито хората, нито околната среда.“